Ще облагат ли роботите с данъци?

Какво би станало, ако САЩ наложи данъци на роботите? Отговорът на този въпрос търсят икономисти от Масачузетския технологичен институт (MIT) в скорошно свое проучване.

 

Изводите накратко – въвеждането на такса върху роботизираните системи, но такава в малък размер, може реално да спомогне за компенсиране на негативните ефекти от автоматизацията върху пазара на труда и донякъде да балансира неравенството в доходите на американските граждани, изчисляват експертите.

 

Идеята за данъчно облагане на роботите активно се дискутира в публичното пространство през последните години от политически, икономически и пазарни анализатори, учени и социолози, а сред поддръжниците й е и милиардерът Бил Гейтс. Той е на мнение, че роботите са вид капитал и следователно подлежат на нарастващо с времето облагане.

 

Основателят на Майкрософт смята, че с такова преструктуриране данъчната система ще стимулира предприемачите да обмислят и наемането на хора за конкретни задачи, вместо да ги тласка изцяло към автоматизация.

 

Роботите – "терминатори" на работни места?

 

Роботите все по-често са считани за унищожители на работни места, но ситуацията далеч не е толкова проста и двуполюсна, убедени са повечето маркетолози. Фиксиран налог върху използването на роботизирани системи би дал на фирмите мотив да задържат кадрите си, като същевременно би компенсирал спада в данъците върху заплатите, когато се използват роботи. Около тази теза се обединяват не само теоретици, но и все повече политици по света.

 

В резултат на широките обществени и политически дебати по темата в редица държави през последните години реално се заговори за данък върху роботите. Южна Корея намали размера на финансовите стимули за инвестиции в роботизация, а Европейският съюз подложи идеята на обсъждане, но така и не я въведе на практика.

 

 

Какво показва проучването на MIT?

 

Анализът на емпиричните данни показва, че въвеждането на един робот в производството в САЩ на всеки 1000 работници в периода 1990-2007 г. е намалявало съотношението "заетост-население" с около 0,2%. Всеки робот е замествал приблизително 3,3 служители, а ръстът в приложенията на роботизирани системи на работните места е довел до спад в заплащането с 0,4%.

 

На база тези изчисления специалистите изграждат модел, който разглежда данъците като средства за справяне с неравенството в доходите. Чрез него те оценяват няколко различни потенциални сценария.

 

След като внимателно изследват всички налични статистически доказателства "за" и "против" облагането на роботите, икономистите от MIT стигат го извода, че въвеждането на данък наистина би било полезно за пазара на труда и бизнеса, но само ако той относително нисък. Като оптимален те сочат налог от 1 до 3,7% от стойността на робота.

 

Визия за бъдещето

 

Освен до категорично потвърждение за ползата от налагането на минимален данък върху роботите, проучването води и до други важни заключения във връзка с технологиите и икономиката.

 

"Макар и да изглежда нелогично на първо четене, след интегрирането на още голям брой роботи в производството и другите отрасли на индустрията реалното влияние на всяка отделна единица върху заплатите ще стане почти пренебрежимо. А това би позволило и допълнително намаляване на данъците върху роботите, които и без това е препоръчително да бъдат ниски", обобщават от MIT.

Източник: MIT; снимки: MIT, Dreamstime

Ключови думи: MIT   данък   роботи   САЩ   ЕС   роботизация  

Област: Роботика