За 8 март: 8 дами с фундаментален принос за развитието на роботиката

Макар науката, инженерството и технологиите някога да са били считани за запазена "мъжка територия", от стотици години насам жените непрекъснато доказват фундаменталната си роля в тези сфери.

По повод международния ден на жената 8 март насочваме вниманието към ключовия принос на нежния пол за развитието на съвременната роботика. В този материал ще Ви разкажем накратко за някои от дамите с най-значими постижения в областта на STEM дисциплините през годините.

 

• Интернет платформата за кариерно развитие в сферата на роботизираните технологии RoboticsCareer, проект на щатския институт за усъвършенствана роботика в производството ARM Institute, представя списък с имена на жени, чиито разработки са оказали най-голямо влияние върху еволюцията на компютърните системи, програмирането, изкуствения интелект и роботите.

 

• Добавяме още няколко дами, отличени в селекции на Професионалната общност по роботика и автоматизация към Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE-RAS).

 

Ейда Лъвлейс – първият програмист в света

 

Считаната за пионер в областта на компютърното програмиране Ейда Лъвлейс всъщност е родена с титла на графиня през далечната 1815 г. и е дъщеря на знаменития британски поет лорд Джордж Байрон. През 1843 г. английската математичка пише най-ранната компютърна програма докато работи по механично изчислително устройство, известно като аналитичната машина на Чарлз Бабидж и смятано за предшественик на съвременния компютър.

 

Разработката на Ейда е призната за първият алгоритъм, предназначен за изпълнение от машина. Или с други думи – първият ред компютърен код на планетата. Работата й оказва огромно влияние върху съвременните разбирания за изчисленията и алгоритмите, на които се основава и модерната роботика.

 

Близо век и половина по-късно Мария Джини – специалист по компютърни науки, изкуствен интелект и роботика с италиано-американски корени, ще създаде един от пионерските потребителски интерфейси за програмиране на роботи. Системата POINTY за първи път въвежда използването на интерпретиран език в тази област.

 

Марагарет Боудън – "майката" на изкуствения интелект

 

Маргарет Боудън е философ и специалист по когнитивни науки със значителен принос в областта на изкуствения интелект (ИИ) от 60-те години на миналия век до наши дни. Работата й гравитира около концепцията за изчислителния ум, базиран на софтуер и хардуер, а не на "wetware" (т.е. човешкия мозък). Макар и доста радикална за своето време, тази идея дефинира по-нататъшното развитие на AI технологиите.

 

Сред достиженията на Боудън е и формулирането на т. нар. "ефект на ИИ", при който някои хора отхвърлят машинния интелект, именно защото е "изкуствен", т. е. създаден от човека и не е равносилен на "истински" разум.

 

 

Ружена Байчи – истински пионер в роботиката и компютърните науки

 

Ружена Байчи е електроинженер и компютърен специалист със словашко-американски произход. Считана е за една от жените пионери в историята на роботиката. Работата й обхващат направления като изкуствен интелект, машинно обучение, сензорно-моторно управление и хаптични интерфейси.

 

Сред най-известните й разработки е Stanford Cart ("Стандфордската количка") – един от първите мобилни роботи в света. Запленена от взаимодействието между човека и машините, проф. Байчи преподава роботика в Калифорнийския университет дълго след като е навършила 80 години.

 

Своя значим отпечатък в сферата на комуникацията между хора и роботи/компютри оставя и Сара Кислър – професор от университета Карнеги Мелън. Тя е експерт в сфери като антропоморфни роботи, когнитивни технологии и социално влияние на изчислителните технологии.

 

Грейс Хопър и историята на "дебъгването"

 

Грейс Брюстър Мъри Хопър е американски компютърен учен и контраадмирал от ВМС на САЩ. Тя е един от първите програмисти на популярния Harvard Mark I (гигантски електромеханичен компютър, базиран на аналитичната машина на Бабидж и използван през ВСВ), както и разработчик на първия компилатор за програмен език в света. Работата й е основополагаща за разработката на ранните програмни езици като COBOL.

 

Любопитен факт за Грейс Хопър е, че именно тя поставя началото на термина "дебъгване" (от англ. ез. "debugging" или "премахване на насекомо/буболечка", в съвременното програмиране се използва за "отстраняване на грешки"), след като намира "повреда" в един от най-ранните компютри. А именно молец, който пречи на една от схемите да функционира. И я отстранява.

 

Аяна Хауърд и безопасното взаимодействие между хора и роботи

 

Инженер по роботика и декан на Колежа по инженерни науки към Щатския университет на Охайо, Аяна Хауърд към днешна дата е академичният специалист от афроамерикански произход с най-старши статут в сектора на роботиката в САЩ.

 

Работата й е фокусирана върху т. нар. "човекоцентрична роботика" или дизайна на роботи, които могат безопасно и ефективно да взаимодействат с хората и да се адаптират към изменящи се среди. Идеите й са основополагащи за интеграцията на роботизираните технологии в ежедневието ни.

 

Хауърд е и основател и директор на лаборатория за роботизиран интелект, която създава социално интелигентни роботи, проектирани да общуват с човека по "естествен" начин, включително чрез невербални сигнали като лицеви изражения и език на тялото.

 

 

Лин Андреа Стайн – "майката" на роботите

 

Макар много жени с различна националност в световен мащаб да носят прозвището "майката на роботиката", една от най-популярните сред тях е Лин Андреа Стайн. Считана за пионер и в сферата на изкуствения интелект, д-р Стайн е създател на популярния хуманоиден робот на име Cog – проект на Масачузетския технологичен институт. Cog e базиран на хипотезата, че висшата интелигентност (достигаща човешко ниво) изисква натрупване на опит от множество взаимодействия с хора в рамките на продължителен период от време. Или точно така, както поумняват бебетата.

 

Куклата Барби също e инженер по роботика

 

Преди няколко години и емблематичната кукла Барби се присъедини към женските образи с принос в областта на роботизираните технологии. Компанията производител Mattel пусна разновидност на иконичната играчка, чиято професия е именно инженер по роботика.

 

С тематична тениска, лаптоп в ръка, предпазни очила и малък робот до себе си инж. Барби е създадена да вдъхновява момиченцата по света да се занимават с роботи и технически науки. Куклата върви с шест урока по програмиране, които учат децата на логика, разрешаване на проблеми и кодиране.

Източник: ARM Institute, IEEE-RAS; снимки: Dreamstime

Ключови думи: Роботика   жените в роботиката   индустриална роботика   програмиране   изкуствен интелект  

Област: Роботика