Между "Аз, роботът", "Тя, инженерът" и машинното масло във вените – Щилиана Кирова

Тя е млада, талантлива и амбициозна. Има заразителна усмивка и с особена гордост носи титлата "инженер".

 

С убедителното си представяне по време на "Дни на роботиката" '24 в ТУ-София тя категорично грабна одобрението на журито, възхищението на зрителите и шанса да вземе участие в премиерното издание на инициативата "В кухнята на Robotics-Bulgaria".

 

Вече я познавате – Щилиана Кирова, слънчевото момиче, което е влюбено в роботиката и мехатрониката. Сред множеството й постижения вече е и успешно завършена магистърска степен, а историята й със сигурност ще послужи като вдъхновение за много малки дами, които се колебаят дали да тръгнат по вълнуващата пътека на инженерната кариера.

 

Броени дни преди да се представи официално пред аудиторията на специализирания портал за роботика Robotics-Bulgaria.com в ролята на автор Щилиана разказва пред екипа ни повече за първия си досег с машините, както и за интересите и успехите си извън техническата сфера.

 

Макар и млада, тя съвсем не е вчерашна. Но пък е утрешна!

 

Разговора ни с Щилиана няма как да не започне с въпроса каква е мечтала да стане като дете. "В доста ранна възраст исках да имам студио за татуировки. Връщайки се назад във времето, отдавам тази идея по-скоро на типичния за тийнейджърската възраст бунт, отколкото на сериозно намерение. Въпреки всичко не се отказах до момента, в който разбрах, че ще е нужно и аз да се татуирам, за да вдъхвам повече доверие. Тук беше краят на тази лудост", споделя Щилиана през смях.

 

Първото нещо, което истински я грабва като кариерна възможност, е машинното инженерство, а любовта й към него, оказва се, се корени още в детските й години. Младата дама с усмивка споделя подозрението си, че като трето поколение инженер в семейството във вените й вероятно не тече кръв, а машинно масло. Първата й среща с машина отблизо включва две важни "съставки" – гаечен ключ и зелен "Москвич".

 

Любимо занимание на бъдещата инж. Кирова, тогава около 4-годишна, е да се върти около баща си, докато той ремонтира семейния автомобил и да го разпитва това и онова. Не минава много преди малката любителка на механиката и машините да се престраши да легне под колата и да започне да удря по нея с гаечния ключ, за да се опита да "помогне" с ремонта…

 

Книгите заместват инструментите, но не за дълго

 

Години по-късно, вече в гимназията, Щилиана е на съвсем друга вълна. Планира да се насочи към книгоиздаването. И въпреки, че никога не се е виждала като автор на книги в бъдеще, намира особен чар в спомагателните дейности при издаването на романи. Предвид факта, че е възпитаничка на езикова гимназия със засилено изучаване на немски и английски език, това й се струва като един от логичните варианти при избора на професионално направление.

 

"В комбинация с това, че обичам да чета книги в свободното си време, щях да превърна удоволствието в работа. Днес в работното ми ежедневие все пак ми се налага да чета и да превеждам – този път технически стандарти. Е, не са романи, но са също толкова интересни и дори "имат илюстрации", шегува се Щилиана.

 

И макар днес и на нея, и на нас да ни звучи невероятно, младата дама дълго потиска влечението си към инженерните науки.

 

"Това бе главно поради факта, че съм момиче и не мислех, че ще бъда приета добре в тези среди. В един момент обаче стигнах до извода, че трябва да опитам. Важно е човек да избере това, което го прави щастлив, въпреки страховете от провал или неуспех", категорична е инж. Кирова.

 

Инженерството не е само математика

 

Последните две години от училищния й живот се превръщат в безкраен низ от уроци по математика и кандидатстудентски изпити. Усилията й обаче дават резултат и Щилиана с радост научава, че още на първо класиране е приета с първото си желание "Мехатроника и информационна техника" на немски език в германския факултет на ТУ-София.

 

"Преодолях себе си и поех риска. Днес, пет години по-късно, знам, че всичко си е струвало. "Маг. инж. Кирова" звучи дори по-хубаво, отколкото си го бях представяла!", допълва тя специално за Robotics-Bulgaria.com.

 

Родителите й са най-голямата й опора и винаги подкрепят изборите й. И двамата са машинни инженери. Да, предупреждават я, че ще са й нужни доста усилия. Но пък й разкриват навреме, че противно на всеобщото схващане инженерството не е само математика и сложни изчисления с много диференциали и интеграли. И въпреки, че винаги й дават насоки, я оставят сама да намира решения на казусите. "Това е нещо, което с годините оценявам все повече и повече", обобщава Щилиана.

 

Светът отвъд мехатрониката

 

Интересите на това усмихнато и позитивно момиче обаче далеч не се изчерпват с роботите. "За себе си често казвам, че съм изтъкана от противоречия. Противно на мисленето, че инженерите са хора на точната наука, аз съм доста запалена по изкуството във всичките му форми".

 

 

Писането е нейно хоби още от ученическа възраст – още едно доказателство, че с избора й за победител в инициативата "В кухнята на Robotics-Bulgaria" сме точно в десетката! През годините участва и печели отличия от редица литературни конкурси.

 

"Най-специалната награда за мен си остава първото ми място в категория "Проза" в националния ученическия конкурс "Милош Зяпков", в който участвах с разказа си "Реквием", разказва още Щилиана.

 

Днес основната й страст е пътуването. "Човек наистина трябва да опознае родината си, за да я обикне. Живеем в едно от най-красивите кътчета на земята! Именно за това се старая да популяризирам и представям по интересен начин местата, които посещавам. За тази цел използвам социалните платформи – основно Instagram", завършва разказа си за Robotics-Bulgaria.com младата дама.

 

 

/Снимки: личен архив на инж. Щилиана Кирова/

 

Материал от поредицата "В кухнята на Robotics-Bulgaria"

Още за нея вижте тук.

 

Източник: TLL Media

Ключови думи: Щилиана Кирова   В кухнята на Robotics-Bulgaria   Дни на роботиката   Robo Days   ТУ-София   мехатроника   роботика  

Област: Роботика