Най-сладки са трудно извоюваните победи, а титлата "инженер" си струва всички усилия

инж. Щилиана Кирова, участник в премиерното издание на инициативата "В кухнята на Robotics-Bulgaria.com"

 

Какво е да си млада дама инженер в България през 2024 г.? Срещаш ли предразсъдъци във връзка с ролята и приноса на жените в техническата сфера?

 

Усещането е много хубаво, може би главно защото аз придавам особена важност на титлата "инженер". За мен това не са просто три букви и точка, а признание за положения труд и безсънните нощи, дори за нервните кризи преди изпит...

 

Да си жена инженер има много позитиви, но тази професия все още се приема от мнозина като мъжка дисциплина. Предразсъдъци не съм срещала пряко, но със сигурност ги има. Аз обаче съм възпитавана да виждам позитивното в света и в хората около мен, така че волно или неволно отблъсквам негативизма.

 

Заобиколена съм от хора, които се гордеят с мен и се радват на постиженията ми, особено след успеха на моята разработка "STK-23" в състезанието "Дни на роботиката" '24. Желанието на околните да разберат как такъв проект се получава от една зародила се в главата ти идея и как тази идея се превръща в работеща машина – това е най-ценната награда. На състезанието видях възхищението и живия интерес в очите на най-малките участници, а от това по-голямо признание няма.

 

Тук е мястото да благодаря на TLL Media и Robotics-Bulgaria.com за популяризирането на участието ми в "Robo Days" '24. Благодарение на вас освен корона роботът ми вече има и крила, макар и образно казано!

 

Как и кога реши да се насочиш към мехатрониката?

 

Първото нещо, което ме грабна, всъщност беше машинното инженерство. До последно бях твърдо решена да кандидатствам точно това в немския факултет на ТУ-София. По стечение на обстоятелствата при подаването на документи за кандидатстване там ме уведомиха, че от текущата година като вариант остава специалност "Мехатроника и информационна техника". Бях с доста смесени чувства, но реших все пак да опитам.

 

Вярвам, че всяко нещо се случва с причина и това наистина е било правилното решение. В мехатрониката ми харесва именно съчетанието между електроника, механика и автоматизация. Това е дисциплина с широк обхват, която дава големи възможности за избор накъде да се насочиш по-нататък в кариерното си развитие.

 

Като млад човек, вече официално преминал през всички етапи на образователната система, какво смяташ, че може да се подобри, за да стане по-атрактивно техническото образование у нас?

 

Освен да се прилагат старите и изпитани технологии и методи е редно да се говори и за иновациите, които навлизат в техниката, например роботите, автоматизираните системи и виртуалната реалност. Така утрешните инженери ще имат по-голям интерес и по-директен поглед към бъдещето на своята реализация.

 

Важни са още рекламата и популяризирането на инженерните дисциплини. Колкото и атрактивна да е една специалност, тя трябва да бъде представена по начин, който да привлича бъдещите студенти.

 

Считам, че техническото образование и различните сфери на професионално развитие трябва да бъдат презентирани така, че да будят интерес у младите хора.

 

Редно би било да се разбият и някои митове около инженерните специалности и техническото образование като цяло, например "Инженерството е само математика" или "Само програмирането си струва".

 

Едни от най-приятните за мен моменти през цялото ми следване бяха практиките по шлосерство, стругарство, металолеене и заваряване в първи курс. Все още пазя чудесни спомени и дори снимки на изработените детайли в рамките на тези упражнения.

 

Роботът ли е новият най-добър приятел на човека? Как виждаш бъдещето на роботиката и автоматизацията след 10 или 20 години?

 

Въпреки страстта ми към роботите, не споделям всеобщото мнение, че роботите могат да заместят хората по отношение на емоционалните взаимоотношения. Приятелството е преди всичко връзка на емоционално ниво и не мисля, че един робот би могъл да измести човешкия контакт. Разбира се, развитието на изкуственият интелект напредва с изумителни темпове. Той обаче преди всичко е алгоритъм, а не комплексно същество като човека. Затова роботите могат да са по-скоро полезни спътници, но не и най-добри приятели.

 

Бъдещето на роботиката и автоматизацията, от друга страна, е доста светло. Очаквам да нараснат приложенията на роботите в абсолютно всички сфери на нашият живот – от ежедневието до работните процеси и предлагането на услуги. След 10-20 години вероятно ще са настъпили доста промени в професионален аспект – ще се наложат нови професии, свързани с поддръжката и въвеждането в експлоатация на роботи, за сметка на изчезването на други длъжности. С по-широкото внедряване на роботизирани системи ще се затвърди и концепцията за интелигентните фабрики на Индустрия 4.0.

 

С интерес следя разработването на роботи в помощ на хората. Наскоро четох за робот куче, който събира изхвърлени фасове по плажната ивица. Адмирации към екипа, осъществил този проект, тъй като технологията определено ще помага доста при поддържането на плажовете.

 

Историята ти със сигурност ще вдъхнови много млади български момичета да последват примера ти и да се гмурнат в света на инженерните науки. Какво би ги посъветвала?

 

Представянето ми на Robo Days '24 в ТУ-София бе една сбъдната мечта. В целия процес по изчистване на концепцията, проектиране и финално сглобяване на робота бяха вложени много труд и усилена работа. Проектът нямаше да е това, което е, без насоките на моя дипломен ръководител гл. ас. д-р инж. Александър Маринчев, на когото искам още веднъж да благодаря!

 

Надявам се участието ми в състезанието и "В кухнята на Robotics-Bulgaria" наистина да послужи като позитивен пример за момичетата, които мечтаят да се занимават с роботика или като цяло да се развиват в сферата на инженерните науки, но по една или друга причина не намират смелост. Да си инженер е призвание. Стремежът да създаваш, да изобретяваш обикновено идва отвътре и може да се потисне, но не и да се заличи.

 

 

Бих посъветвала всички "принцеси войни" на прага на техническата сфера да последват смело желанието си да поемат по пътя на инженерната кариера. С времето ще разберат, че им е необходима не само голяма доза амбиция, а и дисциплина.

 

Но най-сладка е тази победа, която е извоювана трудно. От опит мога да кажа, че удовлетворението да получиш дипломата си и титлата "инженер" си струва всички усилия!

 

/Снимки: личен архив на инж. Щилиана Кирова/

 

Материал от поредицата "В кухнята на Robotics-Bulgaria"

Още за нея вижте тук.

 

Източник: TLL Media

Ключови думи: Щилиана Кирова   В кухнята на Robotics-Bulgaria   Дни на роботиката   Robo Days   ТУ-София   STK-23   робот   мехатроника  

Област: Роботика