2000 промишлени робота се трудят у нас

Българските компании, както и чуждите, които работят в страната ни, все по-често търсят решения за автоматизиране на производството. Причините са много – намаляване на себестойността, увеличаване на производителността, подобряване на качеството, по-безопасни условия на труд, компенсиране на липсата на работна ръка и т. н.

 

Това разкри специално за Robotics-Bulgaria.com Иво Трайков, официален представител за България на немския производител на промишлени роботи KUKA Robotics. Експертът подчерта, че по приблизителни данни в България работят около 2000 индустриални робота.

 

"Нямам точна информация дали това са само антропоморфни роботи тип "ръка" или в статистиката са включени декартови системи или други средства за автоматизация. Но България не прави изключение от останалия свят – приложенията в различните индустрии са близки и търсени навсякъде", допълни той.

 

По думите му българските предприемачи все по-често търсят решения за автоматизация с роботи. "За съжаление забавянето на развитите икономики се отразява и у нас. Например, когато намалеят продажбите на автомобили, строителни или селскостопански машини в Европа, това рефлектира върху българските доставчици на компоненти за тях. Съответно те преразглеждат плановете си за инвестиции", посочи Трайков.

 

Къде роботите са "най-сръчни"

 

Индустриални роботи се внедряват все по-широко в автомобилната индустрия, микроелектрониката, машиностроенето, здравеопазването, интралогистиката, производството на строителни материали, металургията и т. н., разказа още специалистът.

 

Според него приложение с голям потенциал в металообработката е зареждането на стругове и фрези от робот. "Така се уплътнява 99% от времето, в което се използва скъпо оборудване. Шлайфането пък е процес, неприятен за работниците заради финия прах и еднообразната изтощителна работа, която може да изпълнява робот", поясни Иво Трайков

 

Сред секторите с нарастваща степен на роботизация у нас са хранително-вкусовата промишленост и фармацията, където роботите са застъпени в самото производство – специализирани системи за контакт с храни, за "чисти" и "сухи" стаи, за работа в хладилни камери при постоянни температури от порядъка на -25^оС.

 

 

Интересни са също т. нар. решения тип "end-of-the-line" (в края на технологичната линия), които компаниите в сегмента предоставят, включително роботи за пакетиране, поставяне на продукти в кашон, подреждане върху палет на кашони, стекове, чували и т. н.

 

Друга добре развита промишленост с потенциал е мебелната, с приложения като преместване на плоскости, пробиване, шлайфане, фрезоване, лепене, обслужване на машини и др., разкри още експертът.

 

Роботи в клетка?

 

"Заради скоростта, с която се движат, и силата, която притежават, индустриалните роботи трябва да бъдат отделени от работниците с огради или сензори, които да спират робота при възможно наличие на човек в обхвата им. За да няма преграждения и сензори за безопасност, в индустрията се появиха така наречените колаборативни роботи или коботи. При контакт с човек те спират. Това води след себе си компромиси със скоростта и донякъде с точността им", подчерта Трайков.

 

Той направи и важно уточнение – скоростта на коботите в автоматичен колаборативен режим не се определя от производителя им, а от стандарта EN ISO 10218, който касае изискванията за безопасност на роботите за промишлени условия.

 

"В този стандарт са регулирани условията за колаборация между човек и робот (Human Robot Collaboration, HRC). За да работи коботът в автоматичен режим, всички изисквания на този стандарт трябва да бъдат спазени, включително за скорост, ускорение, сила. Може коботът да е "по-бърз" като производствени характеристики, но неговата скорост трябва да се ограничи съгласно EN ISO 10218, за да работи в автоматичен колаборативен режим в присъствието на човек – без огради или други средства за безопасност", поясни експертът.

 

Той разкри, че някои приложения поначало няма как да са колаборативни, а при оценката на риска се отчитат и редица други фактори, включително какво крайно изпълнително устройство "носи" роботът – поялник, циркуляр или нещо друго. От съществено значение е и в коя зона би бил евентуалният контакт с човек – в тялото или в лицето (очите).

 

"Роботът може и да е колаборативен, но циркулярът не е. Следователно и приложението не е колаборативно, а коботът трябва да бъде поставен в клетка", подчерта Трайков.

 

При колаборативните роботи оценката на риска е особено важна

 

"Коботите имат много преимущества, но това, че един робот е колаборативен, не означава автоматично, че е безопасен. Винаги трябва да се прави оценка на риска на цялото приложение съгласно EN ISO 10218 и тогава да се прецени дали коботът да бъде разположен в клетка или не. По-скоро трябва да се говори за колаборативни приложения, а не за колаборативни роботи", допълни той.

 

В обобщение специалистът изказа убеждение, че на този етап роботите не могат да заменят напълно човека, хората са необходими, за да ги програмират и да им казват какво да правят, но пък технологиите се развиват постоянно. Така че единствено времето ще покаже как ще бъдат разпределени ролите в бъдеще.

 

Източник: Иво Трайков; снимки: KUKA Robotics

Ключови думи: Промишлени роботи   индустриални роботи   Иво Трайков   KUKA   KUKA Robotics  

Област: Роботика