Близо 90% от българските предприятия подкрепят роботизацията, сочи първо по рода си национално проучване

Недостигът на квалифицирана работна ръка продължава да е основно предизвикателство за българското производство. На този фон близо 90% от индустриалните предприятия у нас одобряват роботизацията, а 100% от вече внедрилите технологии за автоматизация в операциите си изказват удовлетворение от този факт. Повече от половината (56,1%) от използващите роботи компании обмислят допълнително автоматизиране на процесите, като почти 80 на сто от тях планират това да се случи в следващите три години.

 

Това показват данните от първото по рода си национално проучване за нагласите към роботизацията и автоматизацията в България, проведено от KUKA и агенцията за маркетингови изследвания BluePoint. По приблизителни данни в страната ни работят около 2000 индустриални робота, а анкетата внася повече яснота в кои сектори и приложения и с какви мотиви се внедряват и използват те.

 

Нагласи, иновации и анализи

 

Резултатите от допитването бяха официално оповестени вчера пред бизнеса и медиите на специално събитие в София, организирано от Иво Трайков – представител на KUKA за България, и колегите му Адриан Мариус Бенеа от отдел "Обслужване на клиенти" в KUKA Robotics Румъния, Норберт Себеши – мениджър "Продажби", също в румънското подразделение, и Лейла Вамбершки Такач – регионален маркетинг мениджър в KUKA Robotics.

 

Гости на срещата бяха Юлиан Добрев – основател и директор "Анализи" в BluePoint, Кристиян Михайлов – съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), журналисти, партньори и клиенти на немския производител на промишлени роботи.

 

В допълнение към изводите от националното проучване от KUKA представиха и две от иновациите в портфолиото на дивизията си за роботика – нова операционна система и разрастващата се гама автономни мобилни роботи (AMR) на компанията. Акцент в програмата беше и дискусионен панел, в който експертите обобщиха и анализираха изнесените данни от изследването и тенденциите в автоматизацията у нас.

 

 

Роботите в българското производство – къде, кога, колко и защо

 

В представителното изследване, проведено през април т. г., са взели участие 120 промишлени предприятия от страната от различни сектори и с разнообразен мащаб и специализация. Сред респондентите, с които инициаторите на проучването са провели серии от лични интервюта, са изпълнителни и технологични директори, старши мениджъри, производствени ръководители и други вземащи решения специалисти от българския бизнес.

 

Наред с дефицита на кадри, който над 70% от участниците посочват като най-сериозен проблем, ключови предизвикателства пред бранша са още: повишаването на разходите за труд (при 45,8% от отговорите), поддържането на конкурентоспособност (42,5%) и посрещането на нарастващите изисквания на клиентите (28,3%). Компаниите изпитват трудности и във връзка с(ъс): спазването на регулации и стандарти, контрола на качеството, ефективността на процесите, престоите, нарушенията във веригата на доставки и липсата на техническа експертиза за иновации.

 

В този контекст 87,5% от участниците в проучването споделят напълно положително или по-скоро положително отношение към използването на роботи в промишлените си процеси. Близо половината (47,5 на сто) от респондентите вече използват роботизирани системи, 5,8% са в процес на интеграция, а други 19,2% планират внедряване.

 

 

Роботите – основен инструмент за повишаване на производителността

 

Като основни фактори за задоволството си от роботизираните решения мнозинството от компаниите (86%) изтъкват повишената производителност. Други поводи за удовлетвореност от роботите са: лесната употреба (59,6%), подобряването на качеството на продукцията (49,1%), високата надеждност (49,1%), гъвкавост и адаптивност (33,3%). Според Юлиян Добрев от BluePoint компаниите масово не вземат предвид бързата възвръщаемост на инвестициите (ROI), а това е важен довод в полза на роботизацията.

 

По данни от проучването в България промишлени роботи се използват основно за пълнене, опаковане и етикетиране – при 26,3% от интервюираните предприятия. Други популярни приложения са в: хранително-вкусовата и козметичната промишленост, битовата химия, металообработката, асемблирането, дървообработката, шприцването и залепянето, складовата дейност и логистиката, щамповането и маркирането, палетизирането, довършителната обработка и т. н. Основен канал за придобиване на роботи за българския бизнес е директното закупуване от местен дистрибутор или интегратор (при 66,7 на сто от компаниите).

 

Започва ли България да наваксва изоставането си в роботизацията

 

Внедряването на роботи в българската промишленост набира скорост. Сектори като химия, металургия, електроника и логистика правят значителни капиталови вложения, подкрепени от нови бизнес модели, в т. ч. отдаване и използване на роботи като услуга (RaaS) и колаборативни системи. Това разкрива Иво Трайков, като допълва: "Интеграцията с IoT, AI и облачни приложения показва, че промишлеността у нас се дигитализира, подкрепена от умни фабрики и иновативни платформи".

 

Въпреки позитивните тенденции, България все още изостава по един ключов показател – плътността на роботизация, в сравнение с най-автоматизираните световни икономики. По неофициални данни, оповестени на събитието, през 2024 г. на всеки 10 хил. работници в производството у нас има по 20 индустриални робота и общо около 50 роботизирани единици (от всякакъв тип). За сравнение, статистиките за Тайван показват 107 единици на 10 000 служители, подчертават експертите.

 

Макар и със закъснение обаче страната ни засилва темповете на роботизация, стана ясно още по време на срещата, а Иво Трайков и Кристиян Михайлов конкретизираха, че българският пазар расте средно с 10% на годишна база, като изпреварва Румъния, Гърция и Малта.

 

Част от системните интегратори не успяват да се развиват достатъчно бързо, което води до забавяне на темповете на внедряване. Трябва да се наблегне на бързата квалификация на кадри, която индустрията изисква, изтъкна експертът от PARAi. Той сподели наблюдение, че България е изпратила най-успешното си полугодие в сферата на роботиката и цитира съществени проекти, реализации и поводи за оптимизъм.

 

 

Юлиян Добрев открои някои традиционно силни сектори, в които българският бизнес има експертиза и опит, като мебелното производство, и обобщи, че след като ползите вече са видими, перспективите за развитие на роботизацията у нас в бъдеще са изключително позитивни.

 

Бизнесът у нас е готов за по-засилена автоматизация, но му трябват кадри

 

В рамките на дискусията, състояла се по време на събитието, експертите се обединиха около тезата, че българският бизнес генерално е готов за още по-засилена автоматизация. "За много от по-малките компании, които нямат възможност да инвестират в чисто нова система, решение са роботите втора ръка. Интеграцията е свързана не дотолкова със средства или с това дали една компания е малка или голяма, а с желанието на бизнеса да расте", поясни Кристиян Михайлов.

 

Той открои логистиката като един от секторите, в които се очаква засилена роботизация през следващите години. "Роботите и автоматизацията са тук, за да останат. Българският бизнес не трябва да се притеснява от интеграцията на роботи, а напротив – да прави още по-бързи стъпки в тази посока. Така хората в индустрията ще могат да се заемат с много по-креативни дейности, да отговарят за всички онези задачи, за които роботите и изкуственият интелект не могат. А със сигурност има много такива. Бизнесът говори за Индустрия 5.0 и връщане на хората във фабриките. Всъщност хората никога не са спирали да бъдат нужни".

 

 

В заключение Иво Трайков сподели надежда в следващите години да навлязат много нови хора в бранша на роботиката и автоматизацията, а младите у нас да подхождат с повече желание и интерес към професионалното развитие в тази област.

 

Източник: TLL Media

Ключови думи: KUKA   KUKA Robotics   Иво Трайков   BluePoint   PARAi   проучване   роботика   роботизация   автоматизация   индустриални роботи   промишлени роботи   коботи   Индустрия 5.0   дефицит на кадри  

Област: Роботика