Децата се нуждаят от достъп до реална среда и от действителни казуси, за които да създават решения

Светла Станимирова – основател на Център за иновативно обучение i-School Царево, Александра Станимирова (13 г.) и Георги Гърчанов (10 г.) – възпитаници на центъра

 

i-School се представи успешно и в тазгодишното национално състезание "Дни на роботиката". Какво стои зад огромния ви творчески заряд и мотивацията непрекъснато да надграждате идеите и разработките си?

 

С. С: Зад този резултат има последователна работа и много ясно поставена цел – децата да не копират, а да създават. В i-School не правим проекти по шаблон. Всеки следващ проект стъпва върху предишния и добавя нещо ново – движение, управление, логика, взаимодействие. Това дава на децата усещане за развитие и реален напредък, а не просто още едно занимание.

 

Творческият заряд идва точно от това – те виждат, че могат да измислят нещо свое и то да работи. Когато едно дете направи светофар, после иска да създаде и къща, след това кола, а след нея и система, която се управлява. Любопитството започва да движи процеса много повече от всякаква външна мотивация.

 

От моя страна двигателят е същият – не приемам да се повтаряме. Всяко нещо, което правим, трябва да е една идея по-сложно, по-интересно и по-близко до реалния свят. Комбинираме рисуване, електроника, механика и мислене в системи, защото точно там децата започват да разбират как работят нещата наистина.

 

С времето се натрупа и нещо много важно – увереност. Децата вече знаят, че могат да се справят и не се страхуват от по-сложни задачи. Това променя цялото им отношение – от "ще стане ли" към "как да го направим". Точно тази комбинация – надграждане, свобода за мислене и реален резултат – държи мотивацията жива и при тях, и при мен.

 

Свидетели сме как за три издания на състезанието проектът iHouse еволюира от интелигентен дом до изцяло автоматизирана фабрика за автомобили. Как се случва тази верижна реакция на въображението и предприемаческия дух?

 

С. С: Това, което изглежда като "магия", всъщност е много логичен процес на мислене в следващи стъпки. Не скачаме от идея на идея – всяко ново нещо излиза директно от ограниченията на предишното.

 

Първият iHouse започна като интелигентен дом – на този етап Александра беше сама и проектът й помогна много в разбирането за това как работят сензори, управление и автоматизация. На по-късен етап само това не беше достатъчно – появи се въпросът "Може ли да се движи?". Така се стигна до мобилния център. После дойде следващият логичен въпрос – "Добре, а как ще се произвежда това?". И така се роди идеята за фабриката.

 

Верижната реакция всъщност идва от начина, по който работим – не даваме готови отговори, а оставяме децата да стигнат до следващия въпрос. Всеки проект отключва нов проблем за решаване. А когато децата започнат да мислят в системи, а не в отделни елементи, развитието става естествено.

 

Предприемаческият аспект също не е нещо отделно – той идва от това, че мислим за проектите като за реални решения. Не просто "да свети лампичка", а "какво прави тази система, за кого е и защо има смисъл". Така децата започват да виждат идеите си като нещо, което може да съществува извън залата.

 

Истината е, че не ние бутаме проектите напред – децата го правят. Нашата роля е да подредим процеса така, че всяка следваща стъпка да изглежда постижима, но и малко по-предизвикателна. Оттам нататък въображението си върши работата.

 

 

Алекс, какво е усещането да видиш как една твоя идея оживява в реален проект, който впечатлява журито на национален конкурс като категорията "Иновативни решения" на Robo Days?

 

А. С.: Чувството е много странно, защото първо започва като нещо малко – идея, която дори не си сигурен дали ще стане. После минаваш през моменти, в които не работи и се чудиш къде бъркаш.

 

И накрая, когато всичко тръгне, когато го покажеш пред хора, които разбират, и те се впечатлят – тогава вече усещаш, че това, което си направил, има смисъл, станало е нещо истинско.

 

Как се промени начинът, по който мислиш и решаваш проблеми, откакто се занимаваш с технологии?

 

А. С.: При мен най-голямата промяна е, че вече не се отказвам толкова бързо. Преди, ако нещо не ставаше, по-скоро го оставях. Сега започвам да търся къде е проблемът и пробвам различни варианти, докато се получи. Също така започнах да мисля повече за по-сложни проекти – за няколко системи, свързани заедно.

 

Технологиите ме накараха да гледам по друг начин на нещата около мен. Вече си задавам въпроси – как работи това, може ли да се подобри, да се автоматизира. И е доста интересно, защото започнах да виждам възможности навсякъде.

 

Къде мечтаеш да бъдеш след 10 или 20 години?

 

А. С.: Бих искала да се занимавам с нещо, свързано с технологии – може би инженерство или разработка на собствени проекти. Да правя неща, които не са просто "за оценка", а наистина решават проблеми. И ако мога, бих искала да помагам на по-малки деца да се запалят по това, защото знам колко е различно, когато не просто учиш, а създаваш.

 

 

Георги, какво ти харесва най-много в това да твориш заедно с приятелите си и как намери смелост да се представиш толкова уверено пред публика? Какво полезно изобретение би искал да създадеш някой ден?

 

Г. Г.: От 6-годишен посещавам различни курсове по роботика и програмиране. i-School съчетава всичко в едно и затова много харесвам часовете. Освен че постоянно научавам нови неща, мога да осъществявам и собствените си идеи. Екипът е страхотен и работим с удоволствие. Увереност да говоря пред публика ми дават адреналинът и отборът, затова благодаря на Алекс и г-жа Станимирова за подкрепата!

 

В бъдеще искам да създам автомобил, който да може да се движи едновременно по въздух, вода и суша, за да е по-практично за хората.

 

В i-School градивни блокчета на иновациите стават лесно достъпни компоненти и материали, предмети от бита и дори използвани играчки. Какво е нужно, за да се превърне куп части в завършено цяло?

 

С. С: Истината е, че частите сами по себе си нямат значение. Може да имаш най-скъпите компоненти и пак да не създадеш нищо стойностно. Това, което превръща купа части в работещ проект, е мисленето зад тях.

 

Първо – трябва ясна идея какво искаш да постигнеш. Не просто "да свети" или "да се движи", а каква функция има. Второ – трябва разбиране как отделните елементи си взаимодействат. Точно там се случва истинското учене – когато започнеш да свързваш електроника, механика и логика в едно цяло. Много важно е и отношението към процеса. Проектите не стават от първия път, а след проби, грешки и корекции. Това е моментът, в който частите започват да се превръщат в система.

 

Използването на подръчни материали и играчки не е случайно – то премахва страха. Децата не се притесняват да експериментират, да разглобяват, да променят. Така започват да мислят по-свободно и да търсят решения, вместо да чакат готови такива.

 

Това, което прави разликата, е контекстът – когато проектът има смисъл. Когато не е просто упражнение, а решение на реален проблем или идея, която може да се развие. Тогава дори най-обикновените части могат да доведат до нещо с реален потенциал.

 

 

Каква подкрепа от страна на компании, организации или институции би била най-полезна за по-нататъшното развитие на центъра?

 

С. С: На първо място – достъп до реална среда. За децата е изключително важно да видят как това, което правят, съществува извън залата – в производство, в инженерни процеси, в истински компании. Посещения, демонстрации и контакт с хора от индустрията дават смисъл на всичко, което учат.

 

Второ – партньорства, които позволяват да работим по реални казуси. Дори малки задачи от бизнеса, адаптирани за деца, променят напълно начина, по който те мислят – от "правя проект" към "решавам проблем".

 

От страна на институциите най-важното е разпознаване на този тип обучение като нещо реално необходимо, а не като извънкласна дейност за разнообразие. Когато има подкрепа в тази посока – било чрез програми, пространства или партньорства – възможностите за развитие стават много по-големи. В крайна сметка, най-смислената подкрепа е тази, която свързва децата с реалния свят и им дава усещане, че това, което правят, има бъдеще.

 

Как започна всичко за i-School?

 

С. С: i-School започна съвсем естествено – с нуждата да направим нещо различно от това, което децата получават като стандартно обучение. Градът ни е малък и въпреки че има много деца с интерес към технологиите, липсваше място, където те да се докоснат до тях, да ги разберат и да ги използват, за да създават, а не просто да учат теория.

Аз самата идвам от среда, в която творчеството винаги е било водещо. За мен беше напълно логично да свържа това с технологиите. Така се роди идеята – първо рисуваме, после караме това, което сме създали, да оживее.

 

Какво Ви подтикна да посветите времето си на това да въвеждате младите умове от Царево и региона във вълнуващата вселена на STEM дисциплините?

 

С. С: Да бъда ментор за мен не означава да показвам как се прави, а да създам среда, в която децата сами стигат до решенията. Насърчавам ги да пробват, да грешат, да мислят. Най-важното е да започнат да вярват, че могат. В момента, в който това се случи, всичко останало идва много по-лесно.

 

В малки места като Царево децата рядко имат достъп до подобни възможности. А те имат същия потенциал, същото въображение и същото желание да създават. Просто трябва някой да им отвори вратата.

 

Коя е най-голямата награда за усилията Ви? Какво Ви предстои в близък план?

 

С. С: Най-голямата награда за мен не са състезанията, въпреки че са важни, а моментът, в който виждам как дете, което в началото се съмнява в себе си, започва да работи уверено и да предлага идеи. Това е истинската промяна.

 

Ще продължим да надграждаме проектите си – ще преминем към още по-сложни системи и реални приложения. Планираме и нови формати – повече събития, отворени демонстрации и инициативи, с които да достигнем до още деца. Посоката е ясна – да развиваме това, което вече сме изградили, но на следващо ниво.

 

Какво бихте казала на всички будни деца в страната, у които тепърва се заражда интерес към технологиите и иновациите? Как мечтаете да изглежда бъдещето им?

 

С. С: Не чакайте да сте "готови", за да започнете. Всички стартират с проби, грешки и много въпроси. На тези, които се притесняват, че ще им е трудно – да, така е. Но точно там е интересното. Нищо истинско не става лесно. А и няма нужда да се отказвате от играта – това, което правим, всъщност е друг вид игра, просто с повече смисъл и резултат.

 

На момичетата бих казала много ясно – няма "мъжки" и "женски" професии. Има хора, които могат и искат да създават, и такива, които не опитват. Ако имаш интерес, значи мястото ти е точно там. Най-важното е да не се страхувате да разглобявате, да питате "защо", да пробвате и да разваляте. Оттам започва всичко.

 

Бих искала в бъдеще да виждам повече деца, които не чакат някой да им покаже пътя, а сами го търсят. Деца, които създават, а не само потребяват. И най-вече – деца, които вярват, че могат да направят нещо смислено тук, в България, а не че трябва да търсят реализация другаде.

 

Източник: TLL Media; снимки: i-School

Ключови думи: i-School   Царево   Дни на роботиката   Robo Days   ТУ София   проекти   роботика   програмиране   технологии   STEM   интелигентен дом   интелигентна фабрика   i-House   Иновативни решения  

Област: Роботика