Robotics Strategy Forum 2023 очерта предизвикателствата и възможностите пред България по пътя към дигиталното бъдеще

През изминалата седмица в зала "Джон Атанасов" на София Тех Парк в изцяло присъствен формат се завърна едно от най-чаканите събития в сектора на високите технологии у нас – организираният ежегодно от Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) Robotics Strategy Forum.

 

В еднодневната проява на 19 септември се включиха над 400 участници, включително представители на българския и международния бизнес, индустрията, държавните институции, специализираните медии, както и множество млади инженери от средните и висши учебни заведения в страната.

 

Екипът на Издателство TLL Media по традиция партнира и се представи на форума със собствен щанд, на който презентира водещите си медийни продукти в тематичния обхват на събитието – сп. Инженеринг ревю и първия и единствен към момента специализиран портал за индустриална роботика у нас Robotics-Bulgaria.com.

 

 

Роботите от учебната скамейка до умните фабрики

 

RSF 2023 включваше комбинация от дискусионна програма в панелен и презентационен формат и експо зона с над 40 щанда, на които водещи компании, организации, учебни заведения и младежки клубове от екосистемата представиха актуалните си разработки и новостите в дейността си.

 

Сред изложителите бяха FANUC България, Festo, Schenider Electric, Giga Automata с първия български кобот Animoto, Automatix, Power Robotix 5000 с впечатляващите екзоскелети "ТИТАН" и "МИРАЙ", Strypes Group, Mnemonica, Национален STEM център, Академия "Никола Тесла", Студентски клуб по роботика към ТУ-София, Американски колеж в София, както и стартъпът за проектиране и производство на дронове D Aerospace, чийто основател бе участник в първия сезон на PARA Robotics Incubator.

 

 

В самия край на програмата на събитието станаха ясни и победителите във втория сезон на акселератора, които освен признанието на журито и ценна подкрепа от менторите на програмата получиха парична награда в размер на 5000 лв., с които да продължат развитието на проекта си. Повече за това кой от десетте екипа, участвали в новото издание формата, впечатли най-много съдиите и грабна престижното отличие – четете в специалната публикация на Robotics-Bulgaria.com по темата.

 

Роботизацията в България, по света и в... космоса

 

Под надслов "България в дигиталната ера" Robotics Strategy Forum 2023 постави на дневен ред някои от най-наболелите проблеми на индустрията в страната ни и открои възможните решения за преодоляването им по пътя към цифровизацията на производството.

 

В ролите на лектори и панелисти влязоха множество експерти от техническата сфера, бизнеса и образованието, които на базата на своя опит и с реални примери от практиката очертаха възможните сценарии пред бъдещето на индустрията и коментираха темповете на автоматизация и роботизация у нас.

 

Сред темите във фокуса на дискусионната програма бяха последните технологични достижения при промишлените роботи, автоматизираните системи, изкуствения интелект и киберсигурността, както и потенциалът и рисковете във връзка с внедряването им във фабриките в България.

 

 

Как се изгражда и изстрелва бизнес в стратосферата научихме от Делян Аспарухов, съосновател и президент на космическата компания Varda Space Industries, който запозна аудиторията на форума с търговските ползи от микрогравитацията, най-иновативните методи за производство на лекарства и работата на роботите в космоса.

 

Страната ни се ребрандира, екосистемата е факт и се развива

 

"Министерството на иновациите и растежа се опитва да ребрандира България като място за високотехнологични иновации, предприемачество и технологичен трансфер. Фокусът е да стимулираме иновации, които са базирани на научно-изследователска дейност и са с висока добавена стойност, за да сме конкурентни в световен мащаб", заяви при откриването на събитието заместник-министърът на иновациите и растежа Георги Ангелов.

 

Мариета Георгиева, заместник-министър на образованието и науката, добави, че МОН осъзнава важната си роля в създаването на бъдещето дигитално поколение и обобщи плановете за промяна в парадигмата на подготовка на учениците чрез създаването на STEM център във всяко училище, за да могат младите хора у нас по-лесно да припознават технологиите, електрониката и изкуствения интелект.

 

 

Тема на следващия панел от програмата беше промяната на високотехнологичната екосистема у нас през последните пет години или откакто съществува Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации. В дискусията се включиха съоснователите и членове на Управителния съвет на PARAi Йонко Чуклев, Кристиян Михайлов, Калоян Георгиев от Schneider Electric и Георги Грозданов от Festo.

 

Като основни направления в приноса на сдружението за развитието на сектора те посочиха:

• Подсилването на връзката между индустрия, образование и държава;
• Насоките в кариерното ориентиране на стотици деца и младежи;
• Подкрепата за стартъп проектите.

Кристиян Михайлов подчерта, че за тези пет години са създадени над 20 нови технологични компании със съдействието на PARAi, оказана е помощ на множество клубове по роботика в страната, а сред ключовите достижения на организацията е и създаването на първата интерактивна карта на образователната роботика у нас.

 

 

Георги Грозданов открои три основни стълба в дейността на Асоциацията, ключови за създаването и утвърждаването на екосистема в областта на автоматизацията, роботиката, умните фабрики, системи и устройства – разширяване на кръгозора на фирмите в тези сегменти, установяване на ценни партньорски взаимоотношения между отделните компании с възможности за споделяне на опит и не на последно място – инициативите в образователната сфера.

 

И ако преди пет години първите членове на PARAi с идеите и усилията си са били оприличавани на "няколко бели лястовици", сега "лястовиците вече са цяло ято", обобщи Йонко Чуклев, който направи обзор в цифри на свършеното от сдружението за периода след основаването му и изрази увереност в бъдещето на високотехнологичния сектор у нас.

 

Тенденциите, проблемите и решенията в българското производство

 

Със своите гледни точки по темата за водещите тенденции в родната индустрия се включиха Димитър Карамихалев от Automatix, Светослав Василев от Siviko, Георги Арабаджиев от Giga Automata и Владислав Великов от Improvinn, а модератор на дискусията беше Йонко Чуклев.

 

Експертите се обединиха около тезата, че са някои налице сериозни проблеми пред развитието на промишленото производство в страната в епохата на дигитализацията и макар че от около 10 години България усилено се индустриализира, а в сектори, като електроника, аутомотив и металообработка, се наблюдава "събуждане" и "осъзнаване" на предприятията, то като цяло индустрията ни има нужда от сериозен оздравителен процес.

 

Въпреки че решения за автоматизация се търсят, ефективността е ниска, отбелязаха специалистите, а като основни проблеми посочиха:

• Необходимостта да се произвежда в къси серии, а не за склад, което затруднява планирането, организацията на процесите и обосновката на инвестициите;
• Недостиг на квалифицирани кадри и липса на мотивация у работещите в производството служители;
• Непрекъснатото намаляване на населението в активна трудоспособна възраст у нас;
• Недостатъчното доверие от страна на предприятията към българските производители и интегратори на оборудване и др.

 

Към драстични мерки за повишаване на ефективността в производството в следващите пет години призоваха представителите на сектора, като изтъкнаха дуалното обучение, колаборативните роботи, промените в образователната система за повече и по-качествени инженерни кадри (към момента едва 21% от учащите специализират в сферата на техническите и природните науки), колаборативните роботи, както и осигуряването на повече автономност на служителите във фабриките като потенциални решения на изброените проблеми.

 

Повече участия на български компании в международни изложения, както и заделяне на годишни бюджети за автоматизация от страна на МСП бяха сред останалите набелязани от експертите необходими мерки за подобряване на резултатите и средата в българската индустрия.

 

Изкуственият интелект, киберсигурността и техническите умения за бъдещето

 

В следващите модули от програмата на форума бяха дискутирани множество други ключови теми, като ролята на държавата в ерата на киберпрестъпленията, както и предизвикателствата за киберсигурността в българските фабрики във връзка с използването на IIoT устройства, където възгледите си споделиха Владимир Филипов от Fortinet+, Калоян Георгиев от Schneider Electric, Вихрен Славчев от Mnemonica, Ева Саева от Cyan и Пламен Мандаджиев от Diamatix.

 

 

Какви са възможностите за оптимизация на ресурсите и подобряване на ефективността в родната индустрия чрез внедряване на изкуствения интелект с интересни практически казуси и примери от страната и чужбина обсъдиха Кристоф Рьобл от Lenze, Владимир Филипов от NearSoft, Александър Цонев от DigiNovo и Мартин Царев от FPSoftware.

 

С ценни насоки за кариерно ориентиране и обзор на необходимите технически умения за бъдещето се включи Робин Даума от глобалната компания KTECH, а каква е реалната и каква – необходимата подготовка, която трябва да дава на младите хора българската образователна система, дискутираха Александър Михайлов от Festo, Ангел Узунов от Strypes, Петър Шарков от Teleric, Васил Караиванов от София Тех Парк и Валентина Иванова от Академия "Никола Тесла".

 

В последните два модула от програмата на Robotics Strategy Forum 2023 от Фонд на фондовете запознаха аудиторията с наличните финансови инструменти в подкрепа на иновациите, технологичния трансфер и дигитализацията, а от българската иновативна компания Nasekomo коментираха достиженията и приложенията на когнитивната роботика в автоматизираните ферми за насекоми.

Източник: TLL Media

Ключови думи: TLL Media   Инженеринг ревю   PARAi   Robotics Strategy Forum   София Тех Парк   PARA Robotics Incubator   роботика   автоматизация   изкуствен интелект   индустриално производство   дигитализация  

Област: Роботика