Голямата възможност за България е да направи следващата стъпка от интеграция към създаване на собствени продукти и технологии

Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), пред Robotics-Bulgaria.com

 

Robotics Strategy Forum 2026 отново обедини високотехнологичната екосистема у нас. Какви нови измерения на визията за ренесанс на българската индустрия добави форумът?

 

Досега често говорехме за автоматизацията като средство българските предприятия да станат по-производителни. Тази година според мен разговорът премина едно ниво нагоре – от "Как да внедрим чужда технология?" към "Каква технология можем да създаваме, произвеждаме и изнасяме от България?".

 

Япония беше държава партньор на форума, което означава, че българският инженеринг започва да се разглежда не само вътрешно, а и през връзката му с големите технологични екосистеми. Най-важната промяна е, че вече не питаме само как България да автоматизира производството си. Все по-често обсъждаме какво България може да създаде и да продаде на света.

 

 

Кои са най-големите успехи на осмото издание?

 

RSF вече може да покаже достатъчно голяма и разнообразна технологична екосистема, за да разкаже история за българската индустрия, а не просто да събере отделни успешни компании.

 

Ако трябва да опиша успехите в три посоки, първата е самият мащаб. Над 60 изложители от всякакъв тип показваха завършени продукти и технологии. На второ място – сред посетителите бяха инженери, производствени директори, предприемачи, интегратори, студенти и представители на международни компании. Имаше и моменти, в които фирмите уговаряха сделки директно на щандовете.

 

От първите откроени от PARAi български достижения в роботиката и автоматизацията през 2018 г. до дългоочакваното мащабиране, с което обобщихте 2025 г. – каква крива следва еволюцията на сектора през призмата на традиционния Ви доклад?

 

В началото търсехме доказателства, че в България има успешни компании в роботиката. Днес проблемът ни е друг – имаме достатъчно примери и трябва да разберем кои от тях могат да станат глобални.

 

През 2018 г. искахме да покажем реален сектор. Днес демонстрираме пилотни внедрявания на хуманоиди в българска среда, родни компании достигат много по-големи международни мащаби, а INSAIT разработи SPEAR-1 за "spatial intelligence" – т. нар. "пространствен интелект" при роботите. Поканата за придобиване на Shelly Group от страна на Schneider Electric за над 1,2 млрд. евро e друг показателен пример какви компании трябва да създаваме в България.

 

Как би изглеждала годишната равносметка след 5 или 10 години – от най-реалистичния до най-амбициозния сценарий?

 

Бих обобщил това, което ми се иска да видя в близко бъдеще, в няколко точки: първо – значително по-висока роботизация на производството. От последните места в Европа да стигнем до топ 10. Изкуственият интелект да стане стандартна част от производствения капацитет на компаниите.

 

По отношение на продуктите – повече български интегратори да започнат да реализират собствени разработки. Да имаме поне 10 компании с портфолио от технологични продукти и оборот между 500 млн. и 1 млрд. евро. В образователен план – по-сериозно свързване на университетите с индустрията.

 

 

Кои са технологичните направления, в които българските компании имат най-сериозен потенциал да "израснат" от интеграция към разработване и внедряване на собствени решения?

 

България има много инженери, които могат да решат сложен технически проблем. По-малко са организациите, които могат да превърнат това решение в стандартизиран продукт, да произведат 10 000 броя и да го продадат в 30 държави. Според мен България има най-сериозен потенциал в направленията, в които вече има натрупано инженерно, софтуерно и индустриално ноу-хау.

 

Голямата възможност е да направим следващата стъпка – от интеграция на чужди технологии към собствен продукт, собствено интелектуално знание и собствени технологични платформи. Една от най-силните области е индустриалният AI.

 

 

Тук не е необходимо непременно да произвеждаме целия робот или машина. Можем да притежаваме интелигентния слой върху съществуващия хардуер. Подобен потенциал има и в роботиката. България трудно би се конкурирала директно с големите производители на стандартни индустриални роботи, но може да бъде много конкурентна в отделни компоненти и специализирани решения.

 

Силен потенциал виждам и в специализираната роботика – за секторите на интелигентното земеделие, логистиката, инспекцията, енергетиката, инфраструктурата и технологиите с двойна употреба. Там една по-малка инженерна компания може да създаде глобален продукт, ако решава ясно дефиниран и достатъчно скъп проблем.

 

Кои проекти и достижения бихте отличил като най-показателни за нивото на българските инженерни разработки?

 

В последното издание на RSF показахме точно такъв тип продукти – на Smart Farm Robotix, Simobotics, Automatix и още много други. Когато говорим за нивото на българския инженеринг, според мен вече не трябва да гледаме само към роботиката.

 

По-интересното е, че започваме да виждаме собствени продукти в няколко различни високотехнологични направления – енергетика, космически технологии, електроника, автономни системи и индустриален софтуер.

 

Силен пример е International Power Supply. Компанията създава и произвежда в България EXERON X-BESS – системи за съхранение на електрическа енергия в батерии. IPS разработва собствена силова електроника, BMS, контролни системи, охлаждане и инвертори, като батерийните клетки остават основният вносен компонент. През 2025 г. компанията откри ново серийно производство на тези системи в София, а проектът получи и стратегически статут по европейската Net-Zero Industry рамка.

 

 

EnduroSat наскоро заключи една от най-големите сделки за финансиране у нас, с фокус върху стандартизирани сателитни платформи, авионика, комуникационни модули, енергийни системи и цели сателити. Компанията вече има над 100 сателита, достигнали орбита, и поставя сериен производствен модел в основата на развитието си.

 

Shelly е различен, но също много важен пример. При тях имаме глобално разпознаваем продукт, в който хардуер, фърмуер, облачна платформа и софтуер са част от една екосистема. Компанията вече инвестира в автоматизирано производство в Пловдив и в продукти, базирани на собствен чип.

 

Каква е формулата за успешно реализиране на създадените у нас индустриални технологии на международните пазари?

 

Истинският тест не е дали можем да направим един прототип. Българските инженери отдавна са доказали, че могат. Тестът е дали можем да направим 10 000 еднакви продукта, да ги сертифицираме, да ги доставяме в Европа, Азия и САЩ и клиентът да знае, че след пет години зад този продукт все още ще има компания, сервиз и следващо поколение технология.

 

След Декларацията от Барселона считате ли, че е настъпил моментът за национална стратегия за развитие на роботиката и автоматизацията в България? Какви следва да са основните й приоритети?

 

За мен има няколко ключови теми, които подобна рамка трябва да адресира. Първата е внедряването в индустрията, особено при малките и средните предприятия. Роботизацията не трябва да бъде достъпна само за големите заводи. Европейската комисия продължава да отчита, че нивата на дигитализация и на използване на AI, облачни решения и инструменти за анализ на данни в българските МСП остават сред най-ниските в ЕС.

 

Втората тема е създаването на технологии в България. Има голяма разлика между програма, която субсидира закупуването на робот, и политика, която подпомага българска компания да разработи собствена роботизирана система, контролер, сензорно решение, продукт с индустриален AI или автономна платформа. Нужни са и двете.

 

Третият приоритет са образованието и инженерните кадри. Декларацията от Барселона (подписана от Международната федерация по роботика /IFR/, в която PARAi вече членува) директно поставя роботиката в училищата сред приоритетите.

 

 

Но въпросът не е само повече деца да програмират роботи. Трябват мехатроници, инженери по автоматизация, специалисти по машинно зрение, вградени (embedded) системи, AI, киберсигурност, както и хора, които разбират едновременно от производство и софтуер.

 

Важното е България да има измерима политика в две паралелни направления – по-бърза автоматизация на собствената индустрия и повече технологии, създадени в България.

 

________________________________________________

 

Още по темата:

 

"България може да заеме по-ключова позиция на глобалната карта – не като фабрика за роботи, но като създател на критични технологии за тях" – Йонко Чуклев, PARAi

 

Роботите поведоха ренесанса на българската индустрия на Robotics Strategy Forum 2026

 

Декларацията от Барселона очерта глобалните приоритети за развитието на роботиката и автоматизацията

 

PARAi се присъедини към Международната федерация по роботика

 

От значими пробиви и инвестиции до хуманоиди в халетата – PARAi очертава мащаба на българската индустрия

 

Източник: TLL Media; снимки: PARAi (Robotics Strategy Forum 2026)

Ключови думи: Кристиян Михайлов   PARAi   Robotics Strategy Forum   роботика   иновации   България   собствени технологии   IFR   Декларацията от Барселона   национална стратегия  

Област: Роботика