
ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА

24.04.2026 | Без задръствания в склада: AI поемa координирането на роботите
24.04.2026 | Второто издание на A&R Expo стартира утре в Атина с обширна програма и вълнуваща среща с хуманоида София
24.04.2026 | Optix и FragaX ще разработват в партньорство изцяло български дронове от ново поколение
24.04.2026 | Акад. Чавдар Руменин бе удостоен с висш държавен орден за заслуги в областта на високите технологии
24.04.2026 | Какво ли биха могли да постигнат младите изобретатели, ако всеки от тях разполагаше със собствена цифрова станция за запояване?





Ново проучване на ETH Цюрих сравнява 27 хуманоидни робота с хората и стига до заключението, че роботите имат по-добри компоненти, но все още не са способни да постигнат кой знае какво. Все пак, според авторите на проучването, машините напредват.
Научнофантастичните филми представят ситуацията по доста простичък начин – терминаторът, който се опитва или да унищожи, или да спаси човечеството, е толкова перфектен хуманоиден робот, че в повечето случаи превъзхожда хората. Но как всъщност се справят съществуващите в реалността хуманоидни роботи? Отговора на именно този въпрос търси екипът, воден от Роберт Райнер, преподавател по сензорно-моторни системи в ETH Цюрих и основател на Cybathlon.
Първото научно предизвикателство в проучването е да се разработят критерии, които ще позволяват смисленото сравняване между хора и машини. Индустриален робот, който боядисва коли на производствена линия, прави това по-бързо, по-дълго и по-прецизно от човек. Той е специално създаден за това, но няма никакви други способности.
Райнер изключва тези роботи от проучването. "Ние хората оформяме средата около нас според собствените ни критерии и нужди. Ако роботите трябва да ни окажат смислена помощ, те трябва да работят в тази направена от човека среда. Затова бързо стигнахме до роботи, подобни на хората, поне автоматично."Поради тази причина Райнер се фокусира изцяло върху хуманоидните роботи и включва 27 вида в проучването.
Също така, изследователите определят различни критерии за избор в рамките на този тип роботи. "Така например, за робот с ролки, а не с крака, ще е много по-лесно да се придвижва по-бързо, отколкото човек може да тича, но ние не искахме да сравняваме ябълки с круши", обясни Райнер. Сравнявани са само роботи, които имат два или четири крака и които могат да качват стълби. Те също така трябва да имат тънки тела, за да могат да минават през врати и с определена височина – поне 50 см, с ръце и крака, така че да могат да взимат обекти от поднос или рафт. За да могат да работят и да помагат на хората, тe трябва и да са тихи и да не отделят емисии отработени газове.
Първоначалните резултати изненадват дори изследователите. При сравняване на индивидуалните компоненти на машините и хората като микрофони с уши, камери с очи или задвижвания с мускули, техническите компоненти винаги са далеч по-добри по отношение на сензорно-моторните характеристики. Така например, напоследък се използват карбонови нишки, които са по-твърди от костите. Ако се пренебрегнат други особености на човешките кости, като способността да зарастват сами, техническото решение е по-добро по отношение на механичните свойства. Объркващото според Райнер е въпросът защо днес не можем да конструираме робот от тези висококачествени компоненти, който да притежава по-добри двигателни възможности и възприятия от хората.

Това ни води до втория резултат от сравнителното проучване – що се отнася до дейностите, които хората и машините трябва да извършват, хората далеч превъзхождат роботите. Въпреки че хуманоидните роботи също могат да ходят и тичат, ако се зададе скорост на ходене и тичане спрямо размерите на тялото, теглото и енергопотреблението, повечето роботи изостават. При 6,1 м/сек робот MIT-Cheetah тича по-бързо от човек. Четирикракият робот обаче има по-голяма енергийна консумация – 973 W, и е използван само в лабораторни условия. Хората също така значително превъзхождат роботите по отношение на издръжливостта за единица време.
Роботите печелят от своята прецизност за изпълнението на някои функции. "Така например, когато балансират на един крак, роботите могат лесно да заключат ставите си, докато хората имат склонност да се клатят леко – което им коства значително повече енергия. Роботите също така могат прецизно да определят прегъването на ставите и да повтарят движения много точно, което е много впечатляващо и донякъде напомня на Карате Кид", заяви Роберт Райнер.
Резултатите са разнопосочни по отношение на друго движение – взимането на обекти. Роботите могат да вземат обекти много бързо, но все още не могат да надскочат хората при извършването на множество движения с ръце и уменията на пръстите ни. Друга слабост на роботите изниква при различни движения като плуване, пълзене и скачане, тъй като те могат да извършват само някои от тези движения. Обратното, повечето хора могат лесно да извършват и комбинират няколко от тях. Футболът се посочва в проучването като пример за това – машините са все още далеч от дриблирането, удрянето с глава или анализирането и интерпретирането на стратегията на другите играчи.

Просто трик ли са все още хуманоидните роботи? "Не, прогресът, постигнат от роботиката през последните години, е невероятен. Искаме да имаме роботи около нас, които да ни помагат с трудните и опасни задачи. Изградената от хората среда обаче е много сложна и затова за роботите не е лесно да функционират тук автономно и без грешки. Въпреки това, вярвам, че с наличните мощни технически компоненти скоро ще можем да конструираме по-интелигентни роботи, които могат да взаимодействат с нас хората по-добре", коментира Райнер. Според него важна следваща стъпка е да се постигне напредък в системния инженеринг и технологиите за автоматичен контрол с цел по-добре да се комбинират съществуващите мощни компоненти.
Тогава внедряването им би било възможно например в сферата на грижите за дома и пациентите, строителството или в домакинството, т.е. където спешно е необходима помощ с цел например да се облекчи персонала или да се помогне на хора с ограничена подвижност.
Ключови думи: ETH Цюрих хуманоидни роботи индустриални роботи
Област: Роботика
АТРИ Роботикс: Yaskawa демонстрира на Хановерския панаир как роботите превръщат всяко предизвикателство в нова възможност
Ръст в плътността на роботизация на европейското производство отчитат от IFR
BG Robots – пионер в роботизацията на мебелната индустрия
АТРИ Роботикс: Yaskawa Europe затвърди лидерството си в устойчивата роботизация със златен медал от EcoVadis
NVIDIA и световните лидери в роботиката пренасят физическия AI в реалния свят
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин НОВИНИТЕ ОТ РОБОТИКАТА на специализирания портал Robotics-Bulgaria.com. БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!
23.01.2026 | Над 30 русенски учители успешно преминаха курс по програмиране на роботи по проект "Роботилница"
29.08.2025 | Подготвят нов държавен образователен стандарт за професионална квалификация по роботика
22.08.2025 | Националният отбор по роботика на България търси подкрепа за участието си в световното състезание FIRST Global Challenge 2025
08.05.2025 | KUKA Group има нов главен изпълнителен директор
21.02.2025 | Клубът по роботика към ТУ-София с нов председател и управителен съвет

23.01.2026 | Над 30 русенски учители успешно преминаха курс по програмиране на роботи по проект "Роботилница"
29.08.2025 | Подготвят нов държавен образователен стандарт за професионална квалификация по роботика
22.08.2025 | Националният отбор по роботика на България търси подкрепа за участието си в световното състезание FIRST Global Challenge 2025
08.05.2025 | KUKA Group има нов главен изпълнителен директор
21.02.2025 | Клубът по роботика към ТУ-София с нов председател и управителен съвет
Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2026 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.