България може да заеме по-ключова позиция на глобалната карта – не като фабрика за роботи, но като създател на критични технологии за тях

Йонко Чуклев, заместник-председател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), пред Robotics-Bulgaria.com

 

PARAi вече е част от Международната федерация по роботика (IFR). Какви възможности разкрива това членство за асоциацията и за високотехнологичния сектор у нас?

 

Вече работим в няколко посоки. Първата е институционална. Ползваме 10-те приоритета от Декларацията от Барселона като готова рамка, около която да се помисли за структуриране на насърчителна политика – от приемането на национална стратегия за роботика до данъчни облекчения за автоматизация.

 

Втората полза е достъпът до глобалните анализи и пазарните проучвания на IFR за плътност на роботизацията, инвестиции и технологични тенденции. Третата посока е може би най-дългосрочната по ефект – включването на български инженери в глобалните работни групи по стандартизация. Там се пишат международните стандарти за физически изкуствен интелект (physical AI), безопасност на коботите и автономните системи.

 

Тази комбинация от насърчителна политика, данни и стандарти вероятно ще е основата, върху която българската роботика може да се надгради през следващото десетилетие.

 

 

Кои са водещите световни тенденции в развитието на роботиката към момента и в каква посока очаквате да се движи глобалният пазар в следващото десетилетие?

 

Голяма тенденция е, че EV гигантите поемат водещата роля в хуманоидната роботика, а цялата верига на доставки за електромобили постепенно се пренасочва към нея.

 

Примерите са няколко – Tesla с Optimus, XPeng с робота Iron, Xiaomi със CyberOne вече гледат на хуманоидите не като на изследователски проект, а като на реален бизнес. BYD налива капитал в стартъпи като Agibot, а ключови автомобилни доставчици, като Sanhua, Leaderdrive, Hesai и CATL, вече пренасочват част от поточните си линии от каросерии и двигатели към метални крайници и сензорни системи за роботи.

 

Числата зад тази тенденция все още показват къде точно стоим в цикъла – в света годишно се доставят около 542 000 индустриални робота, но само около 50 000 хуманоидни.

 

Способни ли са всъщност хуманоидите реално да трансформират традиционната индустриална автоматизация в даден момент и до каква степен?

 

Основната разлика между тези два типа системи е качествена, не само количествена. Над 90% от индустриалните роботи генерират пряка икономическа стойност на фабричната площадка от ден първи. Масовата част от поставените днес хуманоидни роботи все още служат преди всичко като системи за събиране на сензорни и видеоданни, върху които се обучават следващите поколения фундаментални AI модели.

 

Реално те трупат опит, преди да трупат печалба. Точно затова следващото десетилетие според мен ще прилича на криволичещ преход, не на рязка подмяна.

 

 

Традиционната индустриална автоматизация няма да изчезне. Тя ще продължи да носи голяма част от реалната икономическа стойност във фабриките още дълго. Хуманоидите ще навлизат постепенно, там където гъвкавостта на човекоподобната форма си заслужава инвестицията, но не навсякъде и не наведнъж.

 

Как оценявате като мярка забраната на САЩ за внос на чуждестранни хуманоидни и мобилни роботи и как ще се отрази това на сектора в международен план? Къде според Вас е пресечната точка между технологична конкуренция, геополитика и национална сигурност?

 

Първо, мярката е ясен сигнал, че роботиката вече е част от геополитическата технологична конкуренция. По-важният ефект според мен ще бъде международен. Светът постепенно може да се раздели на различни технологични екосистеми – американска, китайска и европейска, всяка със собствени стандарти, компоненти, софтуер и правила за сигурност. Това вече се вижда при чиповете, AI и телекомуникациите, а роботиката явно е следващият фронт.

 

За Европа това е особено важен сигнал. Ако не успеем да превърнем научната си и инженерна база в мащабно производство, рискуваме да се окажем между две екосистеми – американска и китайска, които определят стандартите, платформите и веригите на доставки.

 

На фона на своеобразния "Сблъсък на титаните" – САЩ и Китай, къде действително се позиционира Европа в глобалната надпревара за лидерство и има ли потенциал да бъде третият голям играч?

 

Със сигурност. Европа е дом както на традиционни гиганти като ABB и KUKA, така и на пионерите в колаборативната роботика от датския клъстер в Оденсе – Universal Robots и MiR (Mobile Industrial Robots), които преобразуваха концепцията за автономна логистика и коботи в заводите.

 

Към тях се присъединяват европейски производители на високопрецизни роботизирани системи за автомобилостроенето, фармацията и тежката индустрия като Comau и Stäubli.

 

 

Инженерингът никога не е бил проблемът на Европа. Истинските бариери са мащабът и бързият преход от пилотни проекти към глобален бизнес. Европа има целия потенциал да бъде равнопоставен трети играч до САЩ и Китай, стига спешно да задейства няколко системни лоста.

 

Сред тях са въвеждането на EU Inc като единен правен статут за премахване на трансграничната бюрокрация, изграждането на Съюз на капиталовите пазари за задържане на растящите компании в Европа, консолидирането на ресурсите през общ Фонд за европейски технологични шампиони и бързата регулаторна хармонизация чрез гъвкави "пясъчници" за тестване на физически AI.

 

Ако тези и допълнителни насърчителни реформи се случат, инженерният капацитет на Европа е напълно достатъчен, за да я направи трети голям играч.

 

Къде виждате България на глобуса на роботиката утре в контекста на глобалните процеси днес?

 

Не виждам България утре като държава, произвеждаща милиони роботи, а като държава, способна да създава част от критичните технологии зад тях. Вече имаме основата за това. Endurosat с над 100 спътника в орбита доказва, че от България може да израсне deep-tech бизнес със собствена физическа инфраструктура.

 

INSAIT разработва фундаментални модели за роботика като SPEAR-1, които учат машините да виждат, разбират и действат в реална среда. Имаме и дългогодишна традиция в прецизната електроника и медицинската техника – BTL Industries показва как инженерна компетентност се превръща в глобален медицински продукт, а фабриката на Intuitive в Първомай доказва, че България вече е част от глобалните вериги за производство на медицинска роботика.

 

Ако успеем да свържем тези активи – изкуствен интелект, роботика, космически технологии, електроника, сензори и прецизно производство, то България може да заеме много по-интересна позиция на глобалната карта. Не като фабрика за роботи, а като място, където се създават технологиите, от които следващото поколение роботи има нужда.

 

 

Отвъд технологичния ентусиазъм, роботизираният свят на бъдещето по-скоро като утопия или като дистопия би изглеждал?

 

Вероятно нито едното, нито другото, а и двете едновременно. Роботите могат да поемат опасната, тежката и монотонната работа, да се грижат за възрастните хора, да направят медицината по-прецизна и производството по-ефективно – с други думи, да позволят на човека неща, които днес са невъзможни. Но същата технология може да доведе и до рязко преразпределение на богатство и работни места, което да удари в особена степен по-малките държави.

 

Затова според мен големият въпрос не е дали ще живеем в свят с масово разпространени роботи и изкуствен интелект – почти сигурно е, че ще живеем. Истинският въпрос е дали България ще изгради институциите, образованието и икономиката, които правят човека по-силен заради роботите и изкуствения интелект, а не излишен заради тях.

 

 

 

Още по темата:

 

Голямата възможност за България е да направи следващата стъпка от интеграция към създаване на собствени продукти и технологии – Кристиян Михайлов, PARAi

 

Роботите поведоха ренесанса на българската индустрия на Robotics Strategy Forum 2026

 

Декларацията от Барселона очерта глобалните приоритети за развитието на роботиката и автоматизацията

 

PARAi се присъедини към Международната федерация по роботика

 

От значими пробиви и инвестиции до хуманоиди в халетата – PARAi очертава мащаба на българската индустрия

 

Източник: TLL Media; снимки: PARAi (Robotics Strategy Forum)

Ключови думи: Йонко Чуклев   PARAi   IFR   роботика   изкуствен интелект   физически AI   индустриални роботи   хуманоиди    

Област: Роботика