Плаващите вятърни паркове вредят по-малко на природата с помощта на роботиката

25.06.2021   |   Начало»Бизнес

Редактор
Екатерина Амова

Редактор
Екатерина Амова

Инвестициите в плаващи вятърни паркове в световен мащаб се очаква да надхвърлят 16 млрд. щатски долара през следващите десет години. Изграждането на съоръженията обаче включва много процедури, които вредят на околната среда, като това често не се взима под внимание, коментира The Conversation.

Човешката дейност, включително построяването на инфраструктура за производство на възобновяема енергия, засяга над 40% от океанската повърхност, като създава мъртви зони без кислород, с цъфтеж на водорасли, който вреди на морските видове, и причинява опустошителна загуба на биоразнообразие. Ако това продължи, очакваната зелена технологична революция рискува да причини безпрецедентни щети на световния океан. Това обаче може да се предотврати с помощта на роботиката.
 
Около 80% от разходите за поддръжка на плаващите вятърни паркове отиват за транспортирането на хора, които да инспектират или поправят някое съоръжение, и за построяването на плаващи платформи за домовете на работниците, обслужващи турбините. При тези дейности се отделят въглеродни емисии, като при това работниците работят на опасна височина и в ограничено пространство, което носи рискове за здравето и безопасността им.
 
Екипи от хора, роботи и изкуствен интелект могат да поддържат инфраструктурата заедно, оказвайки значително по-малък ефект върху околната среда и при по-високо ниво на безопасност.
 
Безконтактни технологии като радари или сонари позволяват на роботите да взаимодействат с океанската инфраструктура и заобикалящата я среда, без да причиняват щети и разрушения. Така например нискочестотен сонар, комбиниран с автономни подводни превозни средства (AUV), може да се използва за мониторинг на подводни съоръжения и взаимодействието им с околната среда.
 
Роботите могат да са полезни и над водата. Амортизираните витла на турбините често се изгарят или депонират, което директно противоречи на принципите на кръговата икономика. Вместо това, те биха могли да се поправят, пренасочват за друга употреба или да се рециклират с помощта на роботи.
 
Използването на дронове, оборудвани с модерни сензорни технологии, позволява да се откриват дефекти в турбините в началния етап от появата им. Самата поддръжка също може да се поеме от роботизирани системи, като така се пестят време и пари и се намаляват рисковете. Това би позволило на енергийните компании да намалят броя на хората, работещи в опасни условия. С времето би могло дори да се премине към автоматизиране на парковете, при което операторите да останат на брега и да се свързват от разстояние с плаващите роботизирани системи.
 
Изкуственият интелект е друг ключов компонент в изграждането на устойчиви енергийни системи. Така например той може да помогне на енергийните компании да планират как безопасно да се разглобят турбините и също така безопасно да се докарат на брега. След това те могат да бъдат отнасяни в умни фабрики, които използват комбинация от роботи и изкуствен интелект, за да преценят кои части могат да се използват повторно.

Ключови думи: роботизирани системи   изкуствен интелект   ВЕИ   вятърни паркове   сензори  

Област: Роботика