С по-голяма подкрепа от бизнеса Националното състезание по роботика може да стане международно

Ралица Костадинова, отговорник "Събития" в Студентски клуб по роботика към Технически университет – София (RoboClub.bg), и доц. Владимир Христов, научно-методичен ръководител на Клуба, пред Robotics-Bulgaria.com

 

 

 

Какви са новостите в състезанието "Дни на роботиката" тази година и защо се спряхте на пиратската тематика?

 

Ралица Костадинова: Забелязахме, че темата от миналата година ("Robo Royale") много се хареса на участниците, които се включиха с разнообразни роботи, носещи корони и преоблечени в царски доспехи. Когато екипът се събра да работи за първи път по новото събитие, беше средата на лятото. Шегувахме се, че трябва да направим едно състезание на морето и така стигнахме до морската тематика и пиратите.

 

Тази година връщаме двудневния формат, за да дадем възможност на участниците и посетителите да видят повече от събитието. Това се налага и заради нарастващия брой на участниците във всички категории. Имаме регистрирани над 170 състезатели, като най-младите са едва на 11 години.

 

С какви актуални предизвикателства ще трябва да се справят участниците в категория "Иновативни решения" в предстоящото издание?

 

доц. Владимир Христов: Участниците ще се сблъскат с различни предизвикателства, които отразяват развитието на технологиите и обществото. Пример е интеграцията на изкуствен интелект и машинно самообучение. Ключово е разработването на роботи, които могат да се адаптират и учат от средата. Това изисква задълбочени познания в областта на AI и способност да се прилагат тези технологии в реални сценарии.

 

Други важни направления са енергийната ефективност и устойчивостта. С нарастващата загриженост за околната среда участниците ще трябва да създават решения, които са енергийноефективни и използват устойчиви материали.

 

Иновативните решения са и интердисциплинарни. Те често изискват комбинация от роботика, биология, медицина, инженерство и дори изкуство. От съществена важност са още етичните и социални аспекти. С развитието на роботиката възникват нови етични дилеми. Участниците ще трябва да обмислят как техните решения влияят на обществото и да гарантират, че те са безопасни и полезни.

 

Не на последно място, обръщаме внимание и на конкурентоспособността и пазарната приложимост. Участниците ще трябва да докажат, че решенията им са жизнеспособни и могат да се конкурират с вече съществуващи продукти на пазара.

 

 

Как оценявате интереса в сравнение с минали издания?

 

доц. Владимир Христов: Увеличава се броят на по-младите участници, което е положителна тенденция за бъдещето на иновациите и се дължи на няколко основни фактора.

 

Технологиите стават по-достъпни. С намаляването на цените на хардуера и софтуера повече млади хора имат възможност да експериментират и да разработват свои проекти. Значим принос дават и образователни инициативи. Училищата и университетите все повече насърчават учащите да участват в подобни събития, като им предоставят необходимите ресурси и подкрепа.

 

В допълнение, успехите на участници от предишни издания на състезанието служат като мотивация за по-младите поколения да представят своите идеи. И не на последно място – налице е все по-голяма подкрепа от общността. Популярността на роботиката и технологиите сред младите непрекъснато нараства, а онлайн платформите и местните клубове предоставят възможности за обучение и сътрудничество.

 

 

Кои учебни заведения в страната се доказват като най-добри инкубатори за таланти в сферата на роботиката?

 

Ралица Костадинова: Наблюдаваме засилен интерес и участие от професионалните и математическите гимназии в цялата страна, но най-голям брой отбори се регистрират от градовете София, Бургас, Варна и Перник. Най-много награди в миналото издание грабна Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника от гр. Бургас. Професионална гимназия по електротехника във Варна е другото училище, което по традиция се нарежда в челните класации.

 

Как бизнесът може да допринесе за развитието на състезанието, на Клуба, а и на цялото поколение бъдещи инженери у нас?

 

доц. Владимир Христов: Фирмите могат да изиграят ключова роля в развитието на състезанията по роботика. За да запалим младите хора по съвременните технологии, е необходимо да се популяризират и финансират такива мероприятия. Бизнесът може да осигурява спонсорство, финансова подкрепа и награди в състезанията – това са важни условия за организирането на качествени и мащабни събития.

 

Компаниите могат да даряват хардуер, софтуер и други материали, които да помогнат на участниците да разработват по-сложни и иновативни проекти. Важен принос дават менторството и обучението, например чрез работилници и семинари, в които експерти от индустрията споделят своите знания и опит с младите инженери, както и чрез менторски програми, които насочват и подпомагат участниците в разработването на проекти. Ключови са още стажовете и практиките във фирмите, които дават на учениците и студентите реално работно преживяване и ги подготвят за бъдещите им кариери.

 

Компаниите могат да възлагат и реални проекти, по които младите хора да работят, за да придобият практически умения и опит. Всичко това не само ще подкрепи образованието и иновациите, но ще осигури и квалифицирани кадри за индустрията в следващите години.

 

 

На какви тенденции в развитието на инициативата ставате свидетели като организатори? Кое обикновено затруднява състезателите?

 

доц. Владимир Христов: Постоянно нараства интересът на участниците, като с всяка година пада възрастовата граница, което изключително много ни радва. Събитието привлича участници от цялата страна, така че се надяваме в един момент то да стане международно. За това обаче ще ни трябва доста по-голяма подкрепа от бизнеса, предвид мащаба, организацията и необходимите средства.

 

Забелязваме, че участниците представят все по-иновативни и сложни проекти, които включват изкуствен интелект, машинно самообучение и IoT. Надявам се в близко бъдеще в програмата на събитието да въведем повече образователни инициативи и уъркшопи, насочени към обучение и развитие на умения в областта на роботиката. Прави много добро впечатление, че се увеличават проектите с фокус върху устойчивото развитие и екологичните решения.

 

Затруднения срещат основно участниците от провинцията във връзка с допълнителните средства, необходими за пътуване, командировки и настаняване при идването им в София за състезанието. Не всички желаещи да се включат могат да си позволят тези допълнителни разходи.

 

 

Какъв проект все още не сте виждали на Robo Days, а би Ви се искало да видите? Има ли дейности или задачи, които не бива да се роботизират?

 

доц. Владимир Христов: Трудно е да се каже какъв проект не сме виждали, тъй като полето на автоматизацията, роботиката и изкуствения интелект е безгранично. Бих се радвал на повече проекти, които насърчават устойчивото развитие, подобряват качеството на живот на хората или решават сложни глобални проблеми, например роботизирани системи за почистване на океаните, автономни роботи за устойчиво земеделие или решения в помощ на хората с увреждания.

 

Що се отнася до задачите, които не бива да се автоматизират, тук е важно да се има предвид човешкият елемент. Някои дейности изискват емпатия, креативност и етични преценки, на които роботите не са (напълно) способни. Автоматизацията и роботиката са мощни инструменти, но те трябва да се използват с разум и да ни допълват, а не да ни заместват изцяло, особено в области, в които човешкият фактор е незаменим.

 

Източник: TLL Media; снимки: RoboClub.bg

Ключови думи: Дни на роботиката   състезателна роботика   Студентски клуб по роботика   RoboClub.bg   ТУ София   национално състезацие   автоматизация   изкуствен интелект   младежки проекти