Необходимо е бизнесът да влиза по-активно в университетите с реални казуси и технологично ноу-хау

 

ас. Мехмед Медев, ръководител на Клуба по роботика към Технически университет – София, Филиал Пловдив, пред Robotics-Bulgaria.com

 

Клуб "Айляк Роботикс" представи впечатляваща разработка на "Дни на роботиката" '26, която бе високо оценена от журито и отличена със специална награда за иновативна идея от екипа ни. Какво си поставихте за задача да демонстрирате с проекта?

 

Участието ни в "Дни на роботиката" беше провокирано от голямата ни цел – да възобновим дейността на Клуба по роботика в Технически университет – София, Филиал Пловдив. Търсехме подходящо поле за изява и научихме за състезанието от университета. След кратък брейнсторминг с Младен Узунов решихме да разработим STEM SCARA робот, тъй като видяхме в него идеален инструмент за обучение.

 

Подготовката на напълно функциониращия прототип ни отне около месец интензивна работа. Основното послание, което целяхме да отправим, е, че роботиката може и трябва да бъде достъпна за всички. С нашия проект искахме да покажем, че чрез създаването на бюджетни и отворени STEM платформи можем да вдъхновим повече млади хора да се занимават с инженерни науки и иновации.

 

Партнирате си с учебен център To Be Smart – кое е най-ценното в тази колаборация?

 

Партньорството ни с учебен център To Be Smart е изключително важно, тъй като ни дава възможност да тестваме идеите си в реална среда и да валидираме образователния потенциал на нашите разработки.

 

Важно е да отбележим, че сме напълно отворени за нови партньорства и спонсорства. Вярваме, че чрез сътрудничество с други компании и организации можем да ускорим иновациите и да създадем още по-добри възможности за развитие на младите таланти в роботиката у нас.

 

 

В разработката ясно личи стремежът да се скъси дистанцията между обучението по роботика и усвояването на реални умения за индустрията. Къде се къса тази връзка в практиката?

 

Връзката често се къса поради липсата на пряк допир между теоретичното обучение и динамичните нужди на пазара. За да работят индустрията и образователната система в тандем, е необходимо бизнесът да влиза по-активно в университетите с реални казуси и технологично ноу-хау. Само чрез такова партньорство можем да обучаваме кадри, чиито умения отговарят на съвременните индустриални изисквания и проблеми.

 

До каква степен липсата на подходящи практически платформи забавя изграждането на кадри? Може ли именно ниският праг за вход да бъде ключът към по-масово навлизане на млади хора в роботиката, а и към ускорена роботизация?

 

Липсата на достъпни практически платформи е сериозна спирачка – малко хора могат да си позволят индустриален робот за обучение вкъщи. Ние "не откриваме топлата вода", но предлагаме решение, което е максимално оптимизирано и достъпно за българския пазар и за всеки, който сега навлиза в материята.

 

Личният ми опит показва, че най-добре се учи чрез директен контакт с техниката – когато сам "развалиш" и после поправиш нещо. Практическите ми умения са плод на работата ми в университета и в частни фирми, но именно високият финансов праг често спира много талантливи хора. Вярваме, че когато технологията стане достъпна, единственото ограничение остава личният ентусиазъм. А именно той е ключът към масовото навлизане на млади хора в сектора и по-бързата роботизация на страната ни.

 

Ако една компания реши да използва подобно STEM решение, къде би извлякла най-големи ползи – в подбора на кадри, в тяхното обучение или в ускоряването на адаптацията им?

 

Нашата платформа е проектирана да бъде полезна и в трите направления, но най-голямата добавена стойност е в безопасното и нискобюджетно обучение. В момента разработваме надграждане на системата с индустриални контролери (PLC).

 

Това ще позволи на компаниите да обучават служителите си върху реалната логика на управление, използвана в производството, но върху достъпна и сигурна платформа, където грешките не струват скъпо.

 

До каква степен подлежи платформата на персонализиране спрямо конкретните потребности на дадено предприятие?

 

По отношение на персонализацията сме изключително гъвкави – можем да адаптираме както хардуера, така и софтуера спрямо конкретните нужди на дадено предприятие. Това превръща нашия STEM робот от образователен инструмент в реална симулационна база за специфични индустриални процеси.

 

Като наскоро дипломиран специалист, имате пряк поглед върху прехода от университетската среда към професионалната реализация. Доколко подготвени действително са младите инженери за тази стъпка и къде срещат най-сериозни затруднения?

 

Личният ми възглед е, че практиката е най-добрият учител – именно в нея се проявява голямата разлика между "знам" и "мога". Младите инженери често срещат най-сериозни трудности точно в прехода към реални работни ситуации, където теорията трябва да се превърне в работещо техническо решение.

 

Въпреки че технологиите се развиват светкавично и днес разполагаме с инструменти, които улесняват работата ни, вярвам, че основите на успеха остават непроменени. Упоритостта и постоянството винаги надделяват над чистия талант.

 

Ако погледнете десетилетие напред, какви умения според Вас ще отличават успешните кадри в сферата на роботиката?

 

В бъдеще успешните кадри в роботиката ще се открояват не само с техническите си познания, но преди всичко със своята адаптивност и страст. В една динамична среда, в която иновациите възникват всяка минута, способността да учиш бързо, да проявяваш търпение към сложните казуси и да не се отказваш от целите си, ще бъде най-ценният капитал.

 

 

Дипломният Ви проект адресира реален индустриален проблем – безопасността при работа с роботи, а амбицията Ви е за универсално решение, приложимо към всички роботизирани клетки и системи по света. Какъв нов подход предлагате и как би могъл да революционизира взаимодействието между хора и машини?

 

Моят дипломен проект се роди от наблюдението на един сериозен индустриален проблем: всяко нарушение на зоната за безопасност при традиционните системи води до аварийно спиране. Това изисква ръчна намеса от техник за рестартиране, което генерира критичен престой (downtime) и е директен враг на КПД-то на всяко производство.

 

Новият подход, който предлагам, се базира на внедряването на интелигентни сензори и софтуерни алгоритми, които променят начина, по който роботът реагира на човешко присъствие. Вместо да прекъсваме работния цикъл, ние го "паузираме" или динамично забавяме спрямо близостта на оператора.

 

Това гарантира пълна безопасност, но без да се губи технологичното време за рестартиране на цялата система. Революционното тук е превръщането на робота от изолиран механизъм в предвидим и интелигентен партньор, който се адаптира към човека в реално време, поддържайки максимална ефективност на процеса. Ключовият извод, до който стигнах, е, че най-големите иновации се раждат там, където теорията се среща с практическото любопитство.

 

Какво Ви мотивира след подобна значима разработка с потенциал да трансформира индустрията да се "върнете в началото" – към STEM образованието?

 

Насочих се към STEM образованието веднага след защитата на дипломната си работа, защото вярвам, че за да имаме подготвени кадри за индустрията, трябва да им дадем правилните инструменти и вдъхновение още в самото начало.

 

Къде виждате себе си след 20 години? А как би изглеждала една роботизирана работна станция във фабрика през 2050 г.?

 

След 20 години се виждам като лидер, който носи голяма отговорност за създаването на среда, в която технологиите вдъхновяват хората да надскачат възможностите си и да създават невероятни неща. Искам да бъда двигателят, който помага на другите да бъдат по-отдадени и иновативни в работата си.

 

През 2050 г. роботизираната работна станция няма да бъде просто предимство, а задължително условие за съществуването на всяко предприятие. Представям си я като напълно безжична, интуитивна и самокоригираща се система.

 

Всяко действие ще бъде по-добра и по-оптимална итерация на предходното, а изкуственият интелект ще позволява на машините да се учат в реално време. В тази визия виждам една напълно автоматизирана екосистема, в която дори поддръжката и логистиката се извършват от роботи, обслужващи роботи в перфектен синхрон.

 

Източник: TLL Media; снимки: ас. Мехмед Медев

Ключови думи: Мехмед Медев   Айляк Роботикс   клуба по роботика   Технически университет София   Филиал Пловдив   Дни на роботиката   Robo Days   To Be Smart   STEM   SCARA робот   индустриална роботика   безопасност