В обувките на робокриминалиста: престъпни намерения

Ако освен на роботите сте почитатели и на трилърите и криминалетата, значи сте на точното място в подходящото време. С началото на новата година даваме старт и на една интересна нова поредица от материали, посветени на приложенията на роботиката и изкуствения интелект (ИИ) в криминалистиката.

 

За да научим повече за това как хората и машините обединяват усилия при разкриването на престъпления и кои са най-впечатляващите технологични достижения в арсенала на разследващите органи, потърсихме информация от извора. А иначе казано – от експерта Димитър Рангелов, който беше специален гост на портала Robotics-Bulgaria.com с ексклузивно интервю, както и участник в демонстрационната програма на организирания от TLL Media Industrial Tech Forum 2024.

 

По следите на иновациите

 

Макар и млад, Димитър вече има зад гърба си сериозен списък с постижения в сферата на авангардните технологии. Той е част от Научноизследователската група "Технологии за криминални разследвания" (Technologies for Criminal Investigations, TCI) към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия, където е ръководител на екип "Crime Bots" с фокус върху иновативните приложения на роботите и изкуствения интелект в криминалистиката и криминологията.

 

Изобретател, софтуерен инженер, изследовател и специалист по ИИ и роботика, Димитър Рангелов е създател на Mechatronics and Robotics Club и активно работи за развитието на киберобществото в България. На професионалното ни събитие за технологични иновации в промишления сектор през октомври той представи на живо пред публиката иновативна 3D платформа за разкриване на престъпления, включваща четирикрак робот куче и изкуствен интелект.

 

В новата поредица на Robotics-Bulgaria.com "В обувките на робокриминалиста" Димитър разказва повече за мащабната AI платформа за генериране на възможни сценарии при разследванията, по която работи с екипа си, както и за интересни случаи от практиката си. В следващите материали от серията той ще отведе читателите във високотехнологичното бъдеще на криминалните разследвания, като ще сподели и прогнозите си за по-нататъшното развитие на технологиите в това изключително интересно направление.

 

Убийство по сценарий?

 

"Платформата, която разработваме, е замислена да обединява данни от различни източници и да предоставя на разследващите екипи възможности за по-богат и обективен анализ. Тя се основава на събиране и обработка на информация, като включва няколко ключови компонента, които я правят уникална", разкрива експертът.

 

Решението използва роботизирана система, която създава 3D реконструкция на местопрестъплението. Това осигурява изключително точен и детайлен дигитален модел, който разследващите могат да разглеждат от всякакви ъгли, без да нарушават състоянието на самото място. Роботът извършва и химичен анализ на въздуха в реално време, за да открие потенциално опасни вещества или следи, които могат да послужат като улики, добавя Димитър.

 

 

"Тази функция не само подобрява безопасността на разследващите, но осигурява и допълнителен слой от данни за анализ. След като информацията бъде събрана, платформата автоматично анализира изображенията и идентифицира потенциални улики – например следи от кръв или предмети, които иначе биха могли да останат незабелязани. Освен това тя позволява въвеждане на допълнителни данни от страна на разследващите, като свидетелски показания или други открития", посочва специалистът.

 

Основната цел на платформата е да създава възможни сценарии за това какво може да се е случило на местопрестъплението. "Това е от огромно значение, тъй като разследванията често страдат от така наречения "тунелен ефект" – когато разследващите се фокусират върху една хипотеза и игнорират други възможности. С помощта на платформата се избягва този риск, като се поставя акцент върху подход, базиран на доказателства (evidence-based approach)", допълва той.

 

Иновацията се оказва особено полезна в сложни криминални случаи, като убийства, терористични атаки или инциденти с множество участници. Тя дава възможност на разследващите да разглеждат данните обективно, да съпоставят различни версии на събитията и да работят с точност, която е трудно постижима с традиционните методи.

 

"Елементарно, Уотсън" или не съвсем…

 

Като всяка друга технология, обаче, и тази намира предела си в дадени сценарии. "Понякога изкуственият интелект среща значителни ограничения и обявява конкретния проблем за неразрешим. Това най-често се случва, когато има липса на достатъчно и качествени данни. Ако информацията от местопрестъплението е оскъдна или доказателствата са фрагментирани, алгоритмите могат да изпаднат в затруднение да предложат смислени хипотези или сценарии", разказва Димитър Рангелов.

 

Изкуственият интелект може и да се доказва като отличник в анализа на модели и данни, но му липсва истинско разбиране за човешката психология или емоции. "Влизането в ума или в обувките на извършителя изисква много повече от анализ. Това е комплексна задача, която включва интуиция, контекст и дори културни аспекти, които са трудни или непонятни за алгоритмите. В случаи на престъпления, мотивирани от лична вендета или емоционални подбуди например, е по-вероятно AI да не успее да идентифицира ключовия мотив или да разбере защо извършителят е действал по определен начин", пояснява специалистът.

 

 

По думите му, лимитите на технологията се виждат ясно и при импровизирани престъпления, където няма предварително планиране или ясни модели. Алгоритмите са обучени да разпознават закономерности, но когато става дума за хаотично или случайно поведение, те често не могат да направят точни прогнози.

 

"Технологията има потенциал да се подобрява, но винаги ще има аспекти, които изискват човешка намеса. Разследващите, с техния опит, контекстуално разбиране и интуиция, остават незаменими. Използваме AI като мощен инструмент в помощ при обработката на огромни обеми данни, анализа на вероятности и предлагането на хипотези. Не можем обаче да очакваме от него да замени човешката мисъл, особено в по-сложните и емоционално натоварени случаи", обобщава Рангелов.

 

Според него основно ограничение на технологията си остават затрудненията при разбирането на "човешкия фактор", което остава извън обсега на алгоритмите към момента.

 

 

Близо ли е светът до това престъпленията да бъдат регистрирани, а извършителите им идентифицирани и залавяни изцяло автоматизирано? С повече респект ли би се отнасял средностатистическият човек към закона, ако се прилага по-широко от машини? И какъв би бил балансът между ползите и рисковете от това роботите да бъдат "овластявани" и дори въоръжавани за целите на опазването на реда? Очаквайте отговорите в следващите материали от поредицата.

 

Консултант: Димитър Рангелов, научноизследователска група "Технологии за криминални разследвания" към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия

 

Още по темата:

 

Не забравяйте етичните аспекти на технологиите, които създавате

 

Робокриминалистите на бъдещето – с AI и на четири крака?

 

Източник: TLL Media; снимки: Димитър Рангелов, Dreamstime

Ключови думи: криминалистика   криминология   роботика   робокриминалист   изкуствен интелект   AI   3D реконструкция   местопрестъпления  

Област: Роботика