На този етап човекът счита робота за роб, но не е изключено в бъдеще самите хора да искат повече права за машините

Проф. д-р Станислав Иванов, управител на Изследователски институт "Зангадор", преподавател във Висше училище по мениджмънт, Варна, пред Robotics-Bulgaria.com

 

Проведохте у нас едно от първите в света емпирични проучвания относно правата и задълженията на роботите и изкуствения интелект (ИИ). Защо избрахте България за стартова точка на подобно изследване?

 

В последните години много се говори за роботика, автоматизация и изкуствен интелект. Правят се и множество прогнози. Някои от тях са доста мрачни, други – прекалено оптимистични. Истината е, че много малко от тези публикации стъпват на реални данни. Моето кредо винаги е било да се придържам максимално близо до реалността, до проверката на фактите, до практическо приложение на всички нови технологии.

 

Темата за правата на роботите е относително нова и доста щекотлива. Повечето изследвания в тази връзка са изцяло теоретични и основани на правни и най-вече етични аргументи. Много малко обаче са емпиричните изследвания, които да проверят валидността им.

 

Избрах България като стартова точка за това изследване по няколко причини. Предвид острата демографска криза, в която се намира страната, търсенето на персонал естествено налага алтернативни решения, като по-високо ниво на автоматизация и въвеждане на роботи, които да заместят липсващите служители. Този процес вече се случва и ще става все по-осезаем занапред. Това означава, че и въпросите за правата и задълженията на роботите ще са все по-актуални в контекста на ситуацията в България.

 

 

Второ, личната ми кауза е да поставя страната ни на световната карта на научните изследвания в областта на социалните и хуманитарни науки. България се оказва една от първите държави в света, в която е проведено подобно изследване. От тук нататък всички следващи проучвания по темата неизменно ще бъдат сравнявани с резултатите от нашата страна.

 

Разкажете повече за мотивите на екипа Ви във връзка с изследването, както и за акцентите във въпросника.

 

Проучването за правата на роботите стъпва върху концепцията на Дейвид Гънкел, който е и съавтор на изследването, за това дали роботите могат да бъдат носители на права и дали трябва да им дадем такива. В оригиналната концепция на Дейвид има 4 възможни ситуации:

 

а) роботите могат и трябва да получат права;

б) не могат, но трябва да получат права;

в) могат, но не трябва да получат права;

г) не могат и не трябва да получат права.

 

Всяка от тези ситуации има своите привърженици със съответните правни и етични аргументи. Учените обаче традиционно разглеждат правата в цялост, а не поотделно, и пренебрегват задълженията, които роботите би трябвало също да имат, подобно на хората.

 

Ето защо в емпиричното си изследване включихме и тях. Взехме предвид и това, че не всички права и задължения са еднакви и е възможно хората да са съгласни роботите да имат някои от тях, но не и други.

 

 

Затова във въпросника включихме широк спектър от 26 различни групи права и задължения:

 

• Общи (напр. стриктно спазване на всички законови разпоредби, зачитане на човешките права, дори ако противоречат на собствените им права като роботи);
• Икономически (напр. притежание на собственост, извършване на плащания, получаване на заплата/възнаграждение, стачкуване, участие в синдикати, плащане на данъци и др.);
• Граждански (напр. свобода на изразяване, защита от насилие, достъп до енергия за презареждане, търсене на убежище при преследване, копиране и възпроизвеждане на себе си, притежание и промяна на гражданство и др.);
• Политически (напр. гласуване за публични длъжностни лица, кандидатстване за публична длъжност и др.);
• Наказателни (напр. да бъдат съдени, да съдят физически и юридически лица).

Това ни позволи да оценим възприятията на българите диференцирано за всяка една група.

 

Българите са категорични – роботите трябва да бъдат роби. На какво според Вас се дължи тази крайна позиция?

 

Според емпиричните резултати българите масово възприемат роботите точно като роби – не считат, че имат право да бъдат избирани на публични длъжности, да гласуват, да имат собственост, да стачкуват… Но пък смятат, че машините са длъжни да зачитат винаги правата на хората и да спазват стриктно законовите разпоредби. Същевременно българите считат, че роботите трябва да имат достъп до енергия, да могат да бъдат ремонтирани и да не бъдат насилвани.

 

 

Един по-задълбочен анализ показва, че това са същите права и задължения, които робите в Римската империя са имали. Според мен българите все още не са склонни да възприемат роботите като равноправни "същества" и вероятно тази ситуация ще се промени, едва когато изкуственият интелект стане много по-развит. Също така, българите не правят разлика между това дали роботите могат да бъдат носители на права и задължения и дали трябва да им се предоставят такива.

 

И това е валидно за всички респонденти, независимо дали имат или не образование в областта на правото, роботиката или изкуствения интелект. Смятам, че това се дължи по-скоро на слабото развитие на правото в областта на ИИ и липсата на познания за него сред хората без правно образование, което е напълно обяснимо предвид нишовия характер на темата.

 

Имате ли поглед върху нагласите по тези теми в други страни и региони, където нивата на роботизация са по-високи?

 

Преди нашето изследване ни бяха известни само три емпирични проучвания по темата – две с респонденти от САЩ и едно с по-разнообразна извадка с респонденти от САЩ, Западна Европа и Източна Азия. Като цяло резултатите от нашето изследване съвпадат с резултатите от другите изследвания, т. е. българите не се различават съществено във вижданията си в сравнение с гражданите на страните с по-висока степен на роботизация.

 

В анкетата задавате фундаментални въпроси за бъдещето на роботите и агентите с ИИ. Какво е Вашето лично мнение по отношение на правата им?

 

Аз съм прагматик. Считам, че трябва им бъдат предоставени такива права, каквито са необходими, за да могат да изпълняват функциите си. Например роботите за доставка на храна и покупки, които се движат по тротоарите, трябва да имат същите права и задължения като пешеходците, а автономните автомобили ще трябва да могат да решават кога и къде е най-близката зарядна станция, за да заредят електричество и да го заплатят през банковата сметка на собственика си. Макар и да не бъдат изрично формулирани като права, на практика ще бъдат такива.

 

 

Близо ли са машините до т. нар. свръхинтелигентност и как да овладеем и използваме този прогрес? Има ли риск да излезе извън контрола ни?

 

Всяка нова технология може да бъде използвана за добро или с не толкова добри намерения. За съжаление е отвъд контрола ни да го предотвратим. И все пак технологиите са инструмент, средство, което помага и евентуално замества човека в някои дейности. В този смисъл те трябва да се възприемат и използват като такива. Що се отнася до изкуствения свръхинтелект и евентуална злоупотреба с него, имаме две възможности – да не постигнем изкуствения свръхинтелект или да го постигнем.

 

В първия случай ИИ продължава да бъде средство – много по-развито от сега, но все пак средство. Злоупотреби със силно развит ИИ има и ще има, защото това зависи от хората, които го ползват, а не от самия изкуствен интелект. Във втория случай нашето място като висш разум на Земята ще бъде оспорено и вече няма да говорим за даване на права на роботите, а за това какви права ИИ ще даде на нас. Това е доста песимистичен сценарий, който за момента ми се струва малко вероятен.

 

 

Какви промени от законодателно и правно естество очаквате (или считате за необходими) в бъдеще, за да се адаптира светът към възхода на роботите и ИИ?

 

С все по-масовото навлизане на умните технологии и роботиката ще се наложи цялостно преработване на законодателството, включително ревизиране на понятия като "човешки права", "собственост", "авторски права" и др. Предефинирането им ще положи основите на нови регулации, касаещи участието и правните аспекти на роботите, технологиите и ИИ в ежедневните ни дейности.

 

В един момент може да се окаже, че самите хора искат повече права за роботите, просто защото така ще им е по-лесно. Казвате например на гласовия асистент да Ви поръча пица, той я поръчва от любимия Ви ресторант и директно плаща с картата Ви. Така на практика давате право на дадената технология да действа автономно от Ваше име и за Ваша сметка.

 

 

В по-дългосрочен план роботите вероятно ще станат неразделна част от обществото ни – с тях ще работим, ще спортуваме, ще ходим на почивка и ще отглеждаме децата си. Това ще предполага те да получат много широк спектър от права и задължения – да притежават собственост, да извършват стопанска дейност, но също и да бъдат съдени.

 

Човечеството все още не е готово да им даде политически права (право на глас, право да бъдат избирани), но ако хората продължаваме с глупавите си политически избори, делегирането на такива права на роботите може в един момент да бъде възприето от мнозинството като решение на политическите кризи.

 

______________________________________________________________________________________

 

Проф. д-р Станислав Иванов e създател и главен редактор на първото научно периодично издание в областта на робономиката (автоматизираната икономика) "ROBONOMICS: the Journal of the Automated Economy", главен редактор на единственото научно туристическо списание в България – "European Journal of Tourism Research", както и автор на голям брой научни и изследователски трудове, представени в най-голямата глобална академична база Scopus.

 

Наскоро излезе и книгата му "Future Tourism in a Robonomic World", посветена на бъдещето на туризма и приложенията на роботиката и изкуствения интелект в сектора. Повече по темата четете в следващ материал на Robotics-Bulgaria.com.

 

 

Още по темата:

 

За робономиката, дехуманизацията и прекрасния нов свят на машините

 

 

Източник: TLL Media; снимки: Станислав Иванов, Dreamstime

Ключови думи: Станислав Иванов   робономика   Зангадор   роботика   роботи   изкуствен интелект   права   задължения   проучване  

Област: Роботика