За робономиката, дехуманизацията и прекрасния нов свят на машините

Какво представлява робономиката и какви са измеренията й в български контекст? Адекватно ли се развива страната ни на фона на световните тенденции?

 

Какви са приложенията на роботите и изкуствения интелект в хотелиерството и туризма? И къде е мястото на човека в новия технологичен свят?

 

По тези интересни теми разговаряме с проф. д-р Станислав Иванов, учен и изследовател, управител на Изследователски институт "Зангадор" и преподавател във Висше училище по мениджмънт, Варна.

 

Проф. Иванов e създател и главен редактор на първото научно периодично издание в областта на автоматизираната икономика – "ROBONOMICS: the Journal of the Automated Economy".

 

Главен редактор е и на единственото научно туристическо списание в България – "European Journal of Tourism Research", както и автор на голям брой научни и изследователски трудове, представени в най-голямата глобална академична база Scopus.

 

"Задава се мащабна промяна"

 

"Понятието робономика е комбинация между "робот" и "икономика" и можем да го разгледаме в две направления. Първо, като теория, робономиката е област от микро- и макроикономиката, която гледа на икономическите процеси като резултат от три производствени фактора – труд, капитал и автономни агенти (компютърни програми, които вземат автономни решения), за разлика от традиционната икономическа мисъл, която взема предвид само труда и капитала.

 

По този начин робономиката отчита, че част от икономическите решения се вземат от компютърни програми (например част от търговията на финансовите пазари), а не от хора. Робономиката разглежда икономическите, социалните, политическите, правните и други измерения на автоматизираната икономика", разказва експертът.

 

Той добавя, че понятието може да се възприема и като икономическа система, при която производството на стоки и услуги е почти изцяло автоматизирано, с минимално участие на хората.

 

"Личната ми цел е проблемите на робономиката да бъдат изучавани в дълбочина, чрез емпирични проучвания и експерименти, като вървят ръка за ръка с класическите икономически модели и парадигми, за да се стигне до цялостно преосмисляне и вероятно пренаписване на учебниците по икономика. Реално икономическата наука ще се превърне в робономика, в която основните производствени фактори вече ще са капитал, труд и автономни агенти", посочва проф. Иванов.

 

 

По думите му, последствията ще засегнат не само икономическите модели. Те ще доведат до реорганизиране на пазарите, ревизиране на законодателството, ще повлияят взаимоотношенията между икономическите субекти, и всичко това със съответните социални промени. "Както всички виждаме, задава се наистина мащабна промяна, за която трябва да сме готови", предупреждава специалистът.

 

Нов поглед към технологиите

 

През 2020 г. Станислав Иванов поставя началото на списанието "ROBONOMICS: the Journal of the Automated Economy", за да предостави платформа за разглеждане на различни въпроси от сферата на робономиката, както и за публикуване на научни разработки, свързани с влиянието на технологиите върху нас.

 

"Иронично е, че това се случи тъкмо в началото на COVID кризата. Преди нея повечето хора бяха твърде скептични до каква степен можем да разчитаме на технологиите.

 

Един от малкото положителни ефекти от COVID беше именно този – по време на и след пандемията всички осъзнаха силата и обхвата на технологиите, както и потенциала им за развитие и влияние върху хората", убеден е изследователят.

 

Той счита, че България се развива доста адекватно на фона на световните тенденции: 

 

"Доказателство са многобройните технологични фирми, чиито създатели са българи, разработените иновационни продукти, внедряването на софтуер и други технологии в различните сектори, INSAIT. Този процес реално е предизвикан до голяма степен от демографските проблеми, но ето как дори проблемите могат да доведат и до добри следствия".

 

Роботите и ИИ постепенно превземат сектора на туризма

 

Наскоро излезе книгата на проф. Иванов "Future Tourism in a Robonomic World". В тази връзка разговорът ни продължава с фокус върху етичните аспекти, свързани с използването на роботи и изкуствен интелект в туризма.

 

"Етичните въпроси сами по себе си изискват поне една цяла отделна книга, за да бъдат разгледани в цялост и в детайли. Накратко, като се започне от поверителност и защита на личните данни, мине се през отношения и отговорности вътре в самите фирми и към клиентите и партньорите им, и се стигне до устойчиви решения и/или дехуманизация на процеса на обслужване – етичните аспекти са наистина много и комплексни", разкрива той.

 

И прави интересна прогноза – възможно е роботите в бъдеще също да станат потребители на туристически услуги, подобно на домашните любимци. Основен етичен въпрос според експерта е в каква степен машините ще дехуманизират туризма и дали той няма да загуби сърцевината си, а именно – гостоприемството. "Според мен бъдещето на туризма е високотехнологично, но не е необходимо ИИ да се използва за всяка дейност", обобщава Станислав Иванов.

 

 

На фона на всичко това изглежда е необходимо хотелиерите и туристическите компании да предприемат целенасочени мерки, за да гарантират сигурността на своите клиенти и да запазят доверието им. "Туристическите фирми следва да анализират процесите си и да преценят ползите и разходите, свързани с използването на ИИ във всеки от тях, на какви технологии да заложат и как да ги включат в създаването на преживявания за туристите, а и за служителите.

 

Компаниите следва да обучат персонала си да работи с ИИ и роботи, за да бъде по-ефективен в работата си и да не се чувства застрашен от тях. В крайна сметка фирми и служители, които използват ИИ, ще заместят онези, които не го ползват", категоричен е той.

 

Хотелът и ресторантът на бъдещето

 

Няма как да пропуснем и един ключов въпрос – как ще изглеждат и функционират хотелът и ресторантът на бъдещето, възможна ли е тотална автоматизация (и необходима ли е) и къде остават хората в тази визия.

 

 

"Съществуват различни прогнози за бъдещето на туризма. Едно е сигурно – тази индустрия ще е сред секторите, които ще регистрират най-голям растеж, точно заради експоненциалното увеличаване на свободното време на хората. Пълната автоматизация в туризма е възможна, но невинаги е икономически изгодна. А и хората и технологиите имаме различни предимства.

 

Един пример – когнитивните дейности много по-лесно се автоматизират от физическите. Хората пък извършват по-лесно физически, отколкото когнитивни задачи. Любопитен факт е, че професията на камериерката, макар и считана за нискоквалифицирана, е всъщност много трудно да бъде заменена от машина, защото включва множество разнообразни физически операции по подреждане и почистване", разказва преподавателят.

 

Според него, за да се автоматизира ефективно тази дейност, не е необходимо да се създава специален хуманоиден робот, който да оправя стаята, а точно обратното – да се направи нов дизайн на самата стая, при който броят на необходимите операции по почистването е значително по-малък. В същото време при маркетинговите специалисти, макар и да са с висока квалификация, много повече дейности биха били заместени от ИИ, счита експертът.

 

 

"В бъдеще хотелите (а вероятно по аналогия и ресторантите) ще се намират на една обща права по отношение степента на автоматизация. В едната крайност ще бъдат почти изцяло автоматизираните (т. нар. high-tech) обекти, които, противно на текущите тенденции, ще бъдат по-скоро по-евтини и масови места за настаняване. В другата крайност пък ще бъдат неавтоматизираните по отношение обслужването на клиента хотели (т. нар. high-touch), които ще предлагат скъп персонализиран продукт. Ще има и безброй други комбинации между тези две крайности, осигуряващи подходящото място за всеки", убеден е проф. Иванов.

 

Хуманоидният дизайн не е оптимален за всеки сценарий

 

Повдигаме и въпроса до каква степен изкуственият интелект ще зависи от физическа форма в бъдеще и какви са възможностите и ограниченията на хуманоидния дизайн.

 

 

"Аз съм почитател на ефективността, поради което смятам, че хуманоидната форма не е подходяща за всички роботи. Дизайнът трябва да се определя от целите и дейностите. Ако роботът изпълнява чисто технически операции, формата му трябва да е оптимална спрямо тези задачи, за да се повиши ефективността. Например роботите за румсървис в хотелите трябва да са мобилни, с колела и контейнери, в които да бъдат поставяни поръчките. Така ще се движат много по-лесно в сравнение с хуманоиден робот с крака, който носи поръчката на поднос", посочва Станислав Иванов.

 

По думите му, хуманоидният дизайн би бил по-подходящ за системи с повече социални функции, които налагат общуване с хора. "Нека не забравяме, че приликата с реален човек се възприема положително само до известна степен. Практиката показва, че при прекалено доближаване на дизайна до човешката визия хората престават да се чувстват удобно в присъствието на робота", обобщава специалистът.

 

 

Мястото на човека в "прекрасния нов свят"*

 

Тук е редно да се замислим как ще сме изменя в цялост ролята на човека в свят, в който роботиката и ИИ коренно трансформират ежедневния живот, комуникациите, бизнеса, индустриите… Къде е задължително да сложим граници при взаимодействието си с технологиите и тяхното използване?

 

"ИИ ще доведе до огромни трансформации на бизнеса и обществото. Броят на работещите ще е малък процент от всички, а хората вероятно ще получават безусловен базов доход. Всеки ще има свой дигитален асистент с ИИ, който ще купува вместо него, ще води кореспонденция вместо него, ще публикува в социалните медии вместо него… Ще има изцяло автоматизирани компании без служители, които ще бъдат собственост на ИИ. Ще е нов свят, но вероятно не всеки ще го възприема като прекрасен", смята специалистът.

 

 

Той насочва вниманието към една нова и извънредно любопитна човешка потребност, за която все по-често се говори – нуждата от "дигитален детокс" или време, прекарано без каквито и да било технологии. "Временен дигитален детокс е необходим и някои туристически компании ще печелят предлагайки подобен престой на своите гости. Но някои хора дори отиват до крайност, правейки опит да се изолират изцяло от използването на технологии. Но това е вече прекалено. Нека си спомним, че само допреди век малко от градовете и селата са били електрифицирани, системите за водоснабдяване и канализация са били рядкост, а за комуникации и интернет да не говорим.

 

И срещу тях е имало съпротивление и скептицизъм. А сега всичко това се възприема като неотлъчна част от ежедневието. По подобен начин вероятно ще се развият и настоящите нови технологии, като ИИ и роботика. След някое и друго десетилетие ще се чудим как сме живели без тях", споделя изследователят.

 

Сигурен е обаче, че технологиите не трябва да се превръщат в самоцел, а хората не бива да забравят, че най-първичната им функция е да бъдат в помощ на хората и обществото: "Границите трябва да си ги постави всеки лично, в зависимост от собственото усещане за поверителност и лично пространство. Разбира се, регулациите по отношение на сигурността и киберсигурността са задължителни, това е първостепенна задача още в този ранен етап от развитието на ИИ".

 

* "Прекрасният нов свят" – антиутопичен роман на Олдъс Хъксли.

 

Още по темата:

 

На този етап човекът счита робота за роб, но не е изключено в бъдеще самите хора да искат повече права за машините

 

Източник: TLL Media; снимки: Станислав Иванов, Dreamstime

Ключови думи: Станислав Иванов   робономика   Зангадор   роботика   роботи   изкуствен интелект   туризъм   хуманоидни роботи  

Област: Роботика