Нова технология за мисловно управление на роботи обещава приложения в интелигентното производство

Научноизследователски екип от факултета по инженерни и IT технологии към Технологичния университет в Сидни (UTS) е разработил нова, базирана на биосензори технология за управление на роботи и други устройства и машини само чрез мисловна дейност.

 

Макар в сегмента на мозъчно-машинните интерфейси (BMI) да се работи активно от години, актуалната иновация е максимално близо до масова комерсиализация за приложения в области като интелигентното производство, здравеопазването и аерокосмическия сектор, убедени са създателите.

 

Нещо повече, системата наскоро е успешно демонстрирана на практика от австралийските военни в извънлабораторна среда – в проект за управление на четирикрак робот куче с помощта на умствени команди, където е постигнала цели 94% точност при "превода" на заданията.

 

 

Потенциални приложения в индустрията и медицината

 

Мозъчно-компютърният интерфейс инженерите от Сидни разработват в колаборация с Центъра за иновации в австралийската армия и отбрана, но голяма част от потенциалните сфери, в които може да се използва, са свързани с индустрията и здравните грижи. Примерни приложения са мисловно управление на роботизирани манипулатори в заводите или робопротези и дори интелигентни инвалидни колички.

 

"Технологията позволява контрол на роботи и други системи без използване на ръцете и дори без гласови команди. Тя прави традиционните периферни интерфейси, като конзоли, операторски терминали и клавиатури, напълно излишни.

 

Комбинирахме графен и силиций в иновативни "сухи" носими биосензори, които се отличават с висока проводимост и издръжливост, за да преодолеем класически предизвикателства като корозия, здравина и устойчивост при контакт с кожата", разказват от екипа. Така устройствата са подходящи за работа дори в агресивни промишлени среди.

 

Инвазивните, хирургично имплантирани интерфейси "мозък-компютър", които откровено звучат стряскащо, вероятно са на път да останат в миналото, тъй като все повече съвременни разработки се насочват към носимите (неинвазивни) сензори. Те биват два типа – от "сух" и "мокър" тип (с проводим електролит под формата на гел). Предимство на първите е, че позволяват реализиране на портативни решения за ЕЕГ (електроенцефалография) и извън клинична среда.

 

Как работи системата?

 

Предимство на технологията е, че е изключително лесна за използване:

 

• Шестоъгълните сензори се позиционират върху задната част на скалпа, за да долавят мозъчните вълни от зрителния кортекс – онази част от мозъчната кора, която се грижи за обработката на визуалната информация;
• Необходимо е потребителят да постави на главата си носимата система с добавена реалност, която прожектира бели мигащи квадрати;
• Концентрирайки се върху даден квадрат, операторът излъчва мозъчни вълни, които биосензорът регистрира и ги насочва към декодер, отговорен за "превода" им в команди.

Сред отличителните белези на иновацията са възможностите й да формулира над 9 команди само за 2 секунди, от които операторът да избере необходимата. Инженерите се фокусират и върху това да сведат до минимум шумовете от тялото и средата, за да постигнат по-чист сигнал от мозъка към сензора, за да оптимизират допълнително технологията с цел ускоряване на пазарната й реализация.

 

Повече за това как функционира системата вижте във видеото тук:

 

Източник: UTS; снимки: UTS, Dreamstime

Ключови думи: Мозъчно-машинни интерфейси   BMI   управление на роботи   добавена реалност   графен  

Област: Роботика