Robotics Bulgaria  
Ехнатон
Ехнатон

В обувките на робокриминалиста: истински детективи

27.02.2025   |   Начало»Експертно
Редактор
Пепа Петрунова
Пепа Петрунова
Пепа Петрунова Редактор
Пепа Петрунова

Близо ли е светът до това престъпленията да бъдат регистрирани, а извършителите им идентифицирани и залавяни изцяло автоматизирано – например чрез камери, роботи полицаи, автономни системи за задържане на лица и автомобили?

 

Допустими ли са такива практики от етична гледна точка и как биха ги възприели редовите граждани?

 

Отговорите на тези интересни и явно все по-ключови за бъдещето ни въпроси търсим в новата поредица на Robotics-Bulgaria.com "В обувките на робокриминалиста", в която наш гост и консултант е Димитър Рангелов, ръководител на екип "Crime bots" в структурата на научноизследователската група "Технологии за криминални разследвания" към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия.

 

"От технологична гледна точка светът е все по-близо до сценарий, в който криминалните деяния могат да бъдат засичани и анализирани, а престъпниците откривани и задържани напълно автоматизирано", посочва експертът.

 

По думите му, камерите с изкуствен интелект вече са способни да разпознават лица, да регистрират подозрително поведение или да анализират регистрационни номера на автомобили в реално време. А роботизирани системи и дронове могат да патрулират в зони с висок риск от престъпления, да реагират на сигнали за тревога и дори да участват в първоначалните фази на задържане. Въпреки това автоматизацията в такива чувствителни области поставя сериозни етични въпроси, категоричен е Димитър.

 

Етичният срещу наказателния кодекс

 

Пълното автоматизиране на ключови процеси, като установяване на самоличност и задържане, крие риск от грешки – например неправилна идентификация на заподозрян, което може да има сериозни последствия за невинни граждани. Ето защо балансът между ефективността на технологията и защитата на човешките права е изключително важен, обяснява специалистът.

 

"Етичните аспекти включват и въпроси, свързани с личната свобода и правото на неприкосновеност. Много граждани биха възприели подобни технологии като навлизане в личното им пространство, особено ако се чувстват постоянно наблюдавани. Това може да доведе до недоверие към властите и дори до социално напрежение.

 

 

Важно е също да подчертаем, че такива технологии трябва да бъдат използвани като помощни инструменти, а не като заместител на човешката преценка. Роботизираните системи и AI могат да предоставят данни и анализи, но крайните решения, особено в случаите на задържане или присъда, трябва да останат в ръцете на хората", убеден е Димитър Рангелов.

 

По думите му, технологиите имат потенциала да революционизират криминалните разследвания и да направят обществото по-сигурно, но внедряването им изисква сериозен подход, който да включва както етични, така и социални измерения. За да бъдат тези практики приети от гражданите, е необходимо да бъдат напълно прозрачни и подложени на строг обществен контрол. Гражданите трябва да бъдат информирани за това как се използват технологиите, какви са техните ограничения и как се защитават тяхната сигурност и права.

 

По стъпките на Скуби-Ду

 

В практиката на научноизследователската група не липсват и "рекордни" случаи, в които с помощта на машините се реализират непостигани досега високи резултати, например по отношение на бързината и точността на идентифициране, откриването на невидими за човешкото око улики и т. н. Оказва се, че Скуби-Ду не е единственото куче, специалист по мистериите. Четириногите робосътрудници на екипа се доказват като истински детективи, дори при заплетени загадки и трудни условия.

 

"Един от най-впечатляващите и може би най-значимите случаи в практиката ми е свързан с откриването на заровени трупове или затрупани хора, което традиционно е изключително трудно, а понякога невъзможно за постигане от човека самостоятелно.

 

 

Работихме по проект, наречен "Hidden Graves", който използва напреднали технологии за намиране на затрупани хора, тела или дори улики, скрити под земната повърхност. Подходът ни включваше интеграция на различни сензори, включително такива за електропроводимост, термални камери и най-вече GPR (Ground Penetration Radar) технология. Тази комбинация позволи на системата да "вижда" под повърхността на земята, дори при трудни терени", разказва Димитър.

 

Системата е проектирана с фокус върху гъвкавостта и позволява монтаж както на дронове, така и на наземни роботи. Дроновете се използват за бърз обхват на големи площи, докато наземните роботи се адаптират към сложни терени, като гъсти гори или труднодостъпни скалисти местности. "Тази технология е доказателство за това как иновациите могат да разширят границите на възможното в криминалните разследвания и да предложат решения за иначе нерешими предизвикателства", разкрива още експертът.

 

 

Могат ли (и трябва ли) машините да вземат закона в свои ръце?

 

В този контекст няма как да не се замислим с повече респект ли би се отнасял средностатистическият човек към закона, ако се прилага по-широко от машини или ефектът би бил точно обратният.

 

"Въпросът за въздействието на машините върху възприемането на закона от страна на обществото е изключително интересен. Възможно е широкото приложение на роботи, интелигентни системи и изкуствен интелект в прилагането на закона да доведе до повече респект у гражданите. Машините имат репутацията на безпристрастни и обективни. Те не се влияят от емоции, предразсъдъци или лични интереси. Това може да създаде усещане за справедливост и равнопоставеност, което би могло да повиши доверието в правосъдната система", посочва Рангелов.

 

Според него обаче е напълно възможно и нагласите рязко да се обърнат, ако гражданите почувстват, че машините заменят човешката преценка или че няма място за индивидуален подход към отделните случаи. Ако решенията на тези системи се възприемат като "студени" или "нечовешки", това може да предизвика недоверие и дори съпротива срещу закона, смята специалистът.

 

 

Имат ли място роботите и ИИ в съдебната зала?

 

С напредъка на технологиите и всичко казано дотук възниква въпросът колко далеч сме от това ресурсите от разследвания, проведени с помощта на роботи и ИИ, да бъдат признавани като улики и доказателства в съда.

 

"Този процес вече е в ход, но не без предизвикателства. В някои страни данни, събрани от AI системи или роботи, се използват като подкрепящи доказателства, но за да бъдат напълно признати, те трябва да отговарят на определени стандарти.

На първо място трябва да се гарантира, че тези системи са надеждни и че резултатите им могат да бъдат проверени и възпроизведени. Ако например AI алгоритъм идентифицира заподозрян на база анализ на видео, съдът трябва да може да провери как алгоритъмът е стигнал до този извод. Прозрачността на технологиите е ключова.

 

На второ място е необходима правна рамка, която да регулира използването на тези технологии. Това включва ясни правила за това как се събират данните, как се обработват и как се съхраняват, за да се гарантира, че правата на гражданите не са нарушени", пояснява Димитър.

 

 

Той счита, че в тази посока се забелязва прогрес, но реално все още сме в етап, в който роботите и AI системите се използват като помощни инструменти, а не като основен източник на доказателства. За да станат техните ресурси напълно признати в съда, трябва да се преодолеят както технологични, така и етични и правни бариери.

 

"Бъдещето на правосъдната система вероятно ще включва по-тясна интеграция на такива технологии, но човешката преценка и контрол ще останат централни, за да се запази доверието в закона и чувството за справедливост", споделя в заключение експертът.

 

Как се изменя характерът на престъпленията в киберепохата? Какви биха били ползите и рисковете от това машините да бъдат овластявани и дори въоръжавани за целите на опазването на реда? И какви ще са основните роли на хората в криминалните разследвания след 20 години например? Очаквайте следващия материал от поредицата!

 

Консултант: Димитър Рангелов, научноизследователска група "Технологии за криминални разследвания" към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия

 

Още по темата:

 

В обувките на робокриминалиста: престъпни намерения

Не забравяйте етичните аспекти на технологиите, които създавате

 

     
Източник: TLL Media; снимки: Димитър Рангелов, Dreamstime

Ключови думи: криминалистика   криминология   роботика   робокриминалист   изкуствен интелект   AI   ИИ   робокуче   дронове  

Област: Роботика  

е-книга Дигитални производствени иновации
Подобни статии
ВИТТО

АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин НОВИНИТЕ ОТ РОБОТИКАТА на специализирания портал Robotics-Bulgaria.com.  БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!


Сан Макс Трейд
Последно от Експертно
е-книга Дигитални производствени иновации

Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg

Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев

ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта

© Copyright 2010 - 2025 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.

  ФИРМЕНА ПУБЛИКАЦИЯВидео на седмицатаПродуктови офертиЕкспертноКариериБизнесСъбитиятаТехнологииПроектиВ кухнята на Robotics-Bulgaria
 

ОЩЕ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА

IndustryInfo.BG

ПРЕПОРЪЧВАМ МАТЕРИАЛ


 
 
момент...