В обувките на робокриминалиста: профайлъри от бъдещето

Кои задачи в криминалистиката остават невъзможни за роботите и изкуствения интелект и какви ще са основните роли на хората в криминалните разследвания след 20 години например? Кога е реалистично да вярваме, че подобни иновации ще навлязат в разкриването на престъпления и у нас?

 

За да намерим отговорите, отново каним за коментар нашия експертен консултант – Димитър Рангелов, ръководител на екип "CrimeBots" в структурата на научноизследователската група "Технологии за криминални разследвания" към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия.

 

"Менталистът" 2.0?

 

"Има задачи в криминалистиката, които все още са извън възможностите на машините и вероятно ще останат такива за дълго време. Една от тях е интерпретацията на сложни човешки емоции, мотиви и психология. Машините могат да анализират данни и модели, но не могат да разбират човешките чувства, личните взаимоотношения или културните нюанси, които често играят решаваща роля в престъпленията", разкрива специалистът.

 

За пример той дава криминални деяния, мотивирани от емоционални фактори, като ревност или отмъщение. В такива случаи, оказва се, машините трудно могат да реконструират истинския контекст и причините за действията на извършителя. Те могат да идентифицират физически улики или модели в поведението, но не успяват да разчетат човешкия фактор или да "влязат в ума или в обувките" на престъпника по начина, по който хората могат да го направят, посочва Рангелов.

 

По думите му, друга невъзможна задача за машините е вземането на етични и морални решения в сложни ситуации. "Когато има конфликт между събирането на информация и опазването на личната свобода или права например, машините не могат сами да определят правилния баланс. Тези решения изискват човешка преценка и усещане за справедливост, което е извън обхвата на технологиите", пояснява той.

 

 

"Забравени досиета"

 

На въпроса ни как би изглеждал светът на криминалните разследвания след едно или две десетилетия например специалистът отговаря с категорична убеденост, че хората ще запазят водещата роля.

 

"След 20 години вероятно машините ще са започнали да поемат още повече технически и аналитични задачи в криминалистиката. Те ще се справят с обработката на данни, 3D реконструкциите, химическите анализи, генерирането на сценарии и дори идентификацията на заподозрени чрез камери и други сензори.

 

Ролята на хората обаче ще остане ключова. Разбира се, очаквам тя значително да се измени. Човешките експерти ще се съсредоточават върху интерпретацията на резултатите, вземането на етични решения, воденето на разпити и разбирането на човешкото поведение. Смятам, че хората ще продължат да са водещ елемент в изграждането на цялостната картина на престъплението, особено в ситуации, където контекстът и емоциите са важни", прогнозира Димитър Рангелов.

 

 

Според него в бъдеще разследващите ще трябва да действат основно като връзка между машините и останалите участници в процеса. Тази роля ще изисква не само технически умения, но и добри комуникационни такива, както и отлично разбиране на социалните и етичните аспекти на разследването.

 

"След две десетилетия машините със сигурност ще бъдат още по-мощни инструменти, но разследванията ще останат по същество човешка дейност. Технологиите ще увеличат скоростта и точността на процесите, но именно хората ще продължат да взимат най-важните решения", уверен е експертът.

 

От "Улиците на Сан Франциско" до България

 

Няма как да не го попитаме дали и кога тези футуристични сценарии ще станат част от практиката и на българските разследващи органи.

 

"Въвеждането на иновации, като роботи, изкуствен интелект и интелигентни системи, в криминалистиката у нас е въпрос на време и правилно насочени усилия. Реалистично е да очакваме първите стъпки в тази посока в рамките на следващите 5 до 10 години. Това обаче ще зависи от няколко важни фактора, като икономическа готовност, ясна правна рамка, развита инфраструктура и обществено приемане", счита специалистът.

 

 

Той добавя, че на международно ниво тези технологии намират все по-широко приложение, особено в държави с напреднала икономика, където се използват роботизирани системи за 3D реконструкция, алгоритми за анализ на данни и автономни дронове за наблюдение. За да се случи това и у нас обаче, ще са необходими значителни инвестиции – както във финансирането на технологиите, така и в обучението на специалисти, които да ги управляват, твърди Рангелов.

 

Визията за не толкова "Опасни улици" и у нас

 

Един от начините за внедряването на такива иновации у нас според него е чрез международни проекти и програми, например на Европейския съюз, които подкрепят цифровизацията и модернизацията на публичния сектор. Заедно с това ще е необходимо разработването на ясна правна рамка, която да регламентира как се използват тези технологии и как се гарантира защитата на правата на гражданите, допълва експертът.

 

"Обучението също играе ключова роля. Без добре подготвени кадри, както разследващи, така и инженерни, тези технологии няма как да се използват ефективно. В началото вероятно ще започнем с пилотни проекти, като например използването на AI за обработка на данни или внедряването на дронове за специфични операции. Тези проекти ще докажат ефективността на технологиите и ще подготвят почвата за по-широкото им приложение", споделя още той.

 

 

В обобщение добавя, че от голяма важност е и общественото доверие: "За успеха на подобни иновации е необходимо гражданите да разбират ползите и ограниченията на тези технологии и да се чувстват уверени, че те се използват етично и в тяхна полза. С правилния подход и достатъчно време вярвам, че тези иновации ще станат част от нашето ежедневие".

 

Консултант: Димитър Рангелов, научноизследователска група "Технологии за криминални разследвания" към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия

 

 

Още по темата:

 

В обувките на робокриминалиста: закон и ред в епохата на машините

 

В обувките на робокриминалиста: истински детективи

 

В обувките на робокриминалиста: престъпни намерения

 

Източник: TLL Media; снимки: Dreamstime

Ключови думи: Димитър   Рангелов   TCI   криминалистика   криминология   роботика   роботи   робокриминалист   изкуствен интелект   AI  

Област: Роботика