В обувките на робокриминалиста: технологии под прикритие

Какви са трудностите при внедряването на футуристични технологии в полицейската практика? Как роботиката и изкуственият интелект реално помагат на разследващите органи и ще излязат ли извън ролята на помощни инструменти? Как ще се гарантира етичното използване на иновациите в бъдеще, особено когато боравят с лични или чувствителни данни?

С тези въпроси на фокус публикуваме продължение на разговора ни с проф. Яп Кнотер, основател и ръководител на научноизследователската група "Технологии за криминални разследвания" (TCI) към Университета по приложни науки Saxion и Полицейската академия на Нидерландия (Politieacademie). Кнотер е част от екипа на полицията от 1996 г. насам, като през 2014 г. по инициатива на Полицейската академия става лектор в Университета Saxion, а по-късно под негово ръководство се сформира и TCI.

Буквата на закона

"Внедряването на авангардни технологии в практиките на полицията я изправя пред сложен набор от предизвикателства – не само от техническа, но и от правна, културна и организационна гледна точка. Едно от най-съществените препятствия е свързано със законодателството и регулаторното одобрение. Въпреки че технологичните иновации се развиват бързо, правната рамка често изостава", споделя експертът.

Той добавя, че в много случаи не е ясно дали и как дадени решения, особено такива, базирани на изкуствен интелект, обработка на данни в реално време или видеонаблюдение, могат да бъдат използвани законно в текущи разследвания. Ето защо разработчиците на такива технологии, като TCI, е необходимо да подхождат с особено внимание към нормативната рамка, като същевременно допринасят за оформянето и адаптирането на бъдещето законодателство така, че да позволява и гарантира отговорно използване на иновациите, допълва Кнотер.

"Друго основно предизвикателство е възприемането на тези технологии от крайните им потребители – следователите и оперативните полицейски служители. Дори и най-модерният инструмент би бил неефективен, ако не се приема добре и не се използва правилно от работещите на терен. А това изисква доверие у технологията, нейното познаване и необходимото практическо обучение. Служителите следва не само да се научат как да ползват новите инструменти, но и да разбират кога и защо да ги прилагат", посочва специалистът.

Решенията под лупа

Според него немалко затруднения са свързани и със сертифицирането и стандартизацията. В полицейски контекст технологичните решения трябва да бъдат високонадеждни и да отговарят на строги стандарти за качество и сигурност. Това се отнася както за хардуера (роботи, дронове, сензори и др.), така и за софтуера (например модели с изкуствен интелект, инструменти за анализ на данни и т. н.), пояснява той.

Всички тези продукти трябва да бъдат официално тествани, валидирани и одобрени, преди да се въведат в реални разследвания. А процесът може да е дълъг и тромав. Но пък е абсолютно необходим, за да се гарантират достоверността и правната допустимост на резултатите, убеден е Яп Кнотер.

Традициите срещат иновациите

Изследователят разкрива, че в големите институции често се среща и известна културна съпротива срещу промените и в частност – срещу новите технологии. "В полицейската практика надеждността, следването на процедурите и зачитането на традициите играят важна роля.

Да убедиш един професионалист да се откаже от установените методи и да възприеме нови, често непознати инструменти, изисква не само категорични доказателства за добавената им стойност, но и задълбочено сътрудничество. Ето защо в TCI ангажираме полицейските служители с целия цикъл на разработка на дадено решение – от идентифицирането на проблемите до тестването на прототипа и обратната връзка", разказва експертът.

И обобщава – най-голямото предизвикателство реално не е в това да изобретиш полезна нова технология, а да гарантираш, че тя е съвместима със закона, практически полезна, оперативно надеждна и напълно интегрирана в процеса на криминалното разследване.

Роботи събират улики

"Една от най-обещаващите ни разработки с голям потенциал да революционизира криминалистиката е роботизирана платформа, проектирана специално за обработка на местопрестъпления. Тя интегрира възможности за 3D реконструкция с усъвършенствани сензори с висока разделителна способност и е разработена в отговор на традиционно предизвикателство в тази област – бързото и детайлно интерпретиране на сцената на престъплението под напрежение, често в опасни условия и без риск от компрометиране на уликите", споделя ръководителят на TCI.

Той изтъква, че в рамките на реалистично пилотно приложение, осъществено в сътрудничество с криминалисти и полицейски екипи, платформата е успяла за броени минути дигитално да реконструира местопрестъпление в обект на закрито и да създаде подробен цифров двойник на сцената, достъпен за незабавно използване от разследващите чрез таблет или лаптоп.

"Особено ценни бяха не само бързината и детайлността на реконструкцията, но и възможностите за интерактивен анализ на данните. Следователите можеха да се "разхождат" виртуално из местопрестъплението, да тестват различни хипотези за това какво може да се е случило и дори да симулират линията на видимост на потенциални свидетели или извършители. Системата позволяваше и прецизно измерване на разстояния, разположения на обекти и ъгли – всички от които са от решаващо значение при изграждането на доказателствена аргументация", обяснява специалистът.

Успешното пилотно приложение и положителната обратна връзка от страна на полицейските служители категорично потвърждават практическия потенциал на системата, като в допълнение демонстрират реалното въздействие от работата на TCI – трансформирането на научни изследвания и прототипи в практични и приложими решения, добавя той.

От помощни към все по-мощни инструменти

Според Яп Кнотер роботиката и изкуственият интелект ще бъдат все по-неразривно свързани с криминалните разследвания в бъдеще, а ролята им ще стане още по-значима.

"Роботите и AI няма да заместят хората следователи. Но ще стават все по-мощни технологични помощници, които подобряват и разширяват възможностите на човека. Да вземем за пример роботизираните системи, проектирани за мобилно наблюдение на средата. Те са отлично решение за опасни, тежки или повтарящи се задачи. Могат да бъдат използвани за инспекция на опасни обекти, местопроизшествия, експлозивни или токсични среди, където изпращането на персонал би било рисковано или дори животозастрашаващо", отбелязва експертът.

Според него ключово преимущество на наземните платформи и дроновете е способността им неинвазивно да документират местопрестъпления, запазвайки неприкосновеността на уликите и намалявайки риска от "замърсяване" с чуждо ДНК.

Прогнозите на AI

"AI допринася за интелигентността на тези платформи, като им позволява да идентифицират различни модели, да разпознават обекти и автономно да навигират из средата. Добавената стойност на изкуствения интелект днес вече излиза и далеч извън рамките на роботиката. AI базирани системи се използват за анализ на големи информационни масиви в криминалистиката, като видео- и телефонни записи, дигитална комуникация и специализирани бази данни. Така технологията помага на разследващите да намерят скрити връзки, да приоритизират дадени улики или да реконструират цели времеви линии", разказва още изследователят.

Що се отнася до най-обещаващите приложения на AI в тази сфера в бъдеще, Кнотер залага на прогнозния анализ. Въпреки че към момента изкуственият интелект е в сравнително ранна фаза на развитие и все още се използва предпазливо, в следващите години вероятно ще е способен успешно да прогнозира тенденции в престъпността или да идентифицира високорискови сценарии, смята експертът.

"Това ще позволи на правоприлагащите органи да действат проактивно вместо реактивно. Те ще могат да предвиждат например възможни ескалации в случаи на домашно насилие или пък да анализират данни от предишни инциденти, за да предотвратяват последващи нарушения от същия характер", добавя той.

Доза реализъм

Въпреки големия ентусиазъм, свързан с ползите от роботиката и изкуствения интелект в криминалистиката, Яп Кнотер призова професионалистите да бъдат предпазливи и да подхождат с повече реализъм към технологиите, тъй като те "не са магически решения". Според него те изискват човешки надзор, критично мислене и юридически проверки, за да бъдат използвани отговорно:

"Ако не са разработени и обучени добре, алгоритмите могат да бъдат субективни, като отразяват или дори подсилват нечии пристрастия. Роботите пък задължително трябва да бъдат валидирани в реална среда и непрекъснато поддържани, за да се гарантира надеждността им".

Експертът все пак е на мнение, че бъдещето е в колаборацията между следователи, роботи и изкуствен интелект. "Машините могат да се справят със скучните, мръсни и опасни задачи и да обработват данни в мащаб и със скорост, отвъд човешкия капацитет. Хората обаче ще останат отговорни за вземането на етични решения, тълкуването на нюанси при доказателствата и взаимодействието с жертви на престъпления, заподозрени и цели засегнати общности", категоричен е той.

Етика на данните

Осигуряването на етично използване на технологиите, особено на системите, които обработват чувствителни или лични данни, е едно от най-важните предизвикателства пред криминалистиката днес, алармира специалистът.

"В TCI вярваме, че технологичните иновации и етичната отговорност трябва да вървят ръка за ръка. Още от най-ранните етапи на разработка на дадено решение интегрираме етиката в процеса. Задължително си задаваме някои ключови въпроси: Какви данни събираме? Наистина ли са необходими? Как се съхраняват, кой има достъп до тях и на какво правно основание? Това не са второстепенни разсъждения – те са в основата на начина, по който работим", подчертава Кнотер.

За да се справи с тази сложна материя, научноизследователската група тясно си сътрудничи с експерти по етика и право, професионалисти в областта на защитата на данни и външни заинтересовани страни. Подобен мултидисциплинарен подход спомага за идентифицирането на потенциални рискове, за спазването на националните и международните разпоредби (като GDPR) и за разработването на мерки за защита на индивидуалните права. Той повишава и осведомеността на студенти и изследователи относно отговорностите им при работа с мощни технологии, като роботиката и изкуствения интелект, посочва още ръководителят на TCI.

Поверителността като приоритет

"Един от основните ни принципи е залагане на поверителността като приоритет още на фаза проектиране. Винаги, когато е възможно, разработваме инструменти, които минимизират споделянето, осигуряват анонимност на личната информация или локализират чувствителни данни на защитени платформи. Ако робот или AI система събира изображения или стойности от сензори в дадено публично пространство например, предприемаме стъпки за размиване на лицата и самоличностите, криптиране на хранилищата и ограничаване на ненужното съхранение на данни", конкретизира изследователят.

Сред водещите принципи за TCI са още прозрачността и отчетността. В сферата на криминалистиката това означава документиране на начина, по който работят технологиите, както и на процеса по вземане на решения, особено при използване на изкуствен интелект. Нужно е още да се гарантира, че потребителите и засегнатите лица разбират правата си, допълва Кнотер.

 

"В контекста на правоприлагането това е особено важно – гражданите трябва да имат доверие в технологичните инструменти за разследване, да са сигурни, че те се използват справедливо, пропорционално и с подходящ надзор. Етиката при иновациите не се свежда само до правила, а изисква пространство за творчество и диалог. Ето защо насърчаваме екипите си да мислят отвъд технически възможното и да се фокусират върху онова, което е добро за социума. Това ни помага да предвиждаме обществените опасения, да се адаптираме към променящите се норми и да създаваме технологии, които са не само ефективни, но и в съответствие с демократичните ценности", аргументира се експертът.

В заключение той, признава, че иновациите винаги са свързани с известна несигурност, а в бъдеще вероятно ще възникват и други етични дилеми във връзка с използването на роботи и изкуствен интелект в криминалните разследвания. Подготвен е за сценарии, в които няма "перфектни решения". Убеден е обаче, че чрез ангажираност, откритост и критична мисъл ще може да се гарантира, че технологиите продължават да служат на хората, а не обратното.

Консултант: Димитър Рангелов, ръководител на екип "CrimeBots" в рамките на TCI

Още от рубриката "В обувките на робокриминалиста":

Интелигентни технологии в услуга на разследването: роботи, наносензори и изкуствен интелект срещу престъпността

Профайлъри от бъдещето

Закон и ред в епохата на машините

Истински детективи

Престъпни намерения
 

Източник: TLL Media; снимки: TCI, Dreamstime

Ключови думи: TCI   криминалистика   криминология   криминални разследвания   роботика   сензори   изкуствен интелект   робокриминалист Роботика  

Област: Роботика